Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Е, поне така бе казал.
Лита потрепери в топлия си халат. Тръсна глава, за да пропъди лошите си мисли. Да, това приличаше на голяма каша, но утре щеше да се прибере при родителите си, да се обади в банката и да разбере какво става.
Поръча си рум сървис. Печено патешко, пресни картофи, зелен фасул и половин бутилка червено вино. Трябваше наистина да поговори с Рупърт и да изгладят нещата. Виното я отпусна и Лита се сви в мекото топло легло и се унесе в сън.
Но последната й мисъл бе, че няма как да издири Рупърт.
Събуди се рано, изнесе багажа си от хотела и взе такси до Куинс. Намери баща си у дома; майка й била излязла да напазарува за вечеря.
— Той те е напуснал, нали, скъпа?
Лита кимна:
— Мисля, че е станала някаква грешка, татко.
— Няма такова нещо. Той не беше от нашата черга, Лита. Разбрах, че е пройдоха още щом го зърнах.
Тя се засмя:
— Какъвто и да е, определено не е пройдоха.
— Точно такъв е — упорито повтори баща й. — От онези типове, които гледат само да използват другите. Виждал съм ги хиляди пъти.
Усмивката й помръкна.
— Татко, трябва ми телефон.
— Говори колкото си искаш. Нали ти плати за него! — каза баща й.
Лита натрупа куфарите с багажа си в антрето и набра номера на банковия си мениджър.
— Много се радвам да ви чуя отново, госпожице Моралес — обади се Пол Уилсън.
Той бе респектиран от финансовото състояние на младата си клиентка през последните осемнайсет месеца. И кой не би искал да има за клиент сексапилна млада дама като нея? Всичките му колеги му завиждаха.
— Добро утро, господин Уилсън. Имам въпрос относно баланса ми.
— Да. Бяхме забелязали необичайна активност по сметката. Надяваме се скоро отново да си върнем голяма част от бизнеса ви.
Лита усети как по челото й избива пот:
— Колко точно пари имам в сметките си при вас?
— Нека да видим. — Тя го чу как рови в разни книжа. — Според мен са седем хиляди.
— Седем хиляди долара? — невярващо повтори Лита.
Той долови смайването в гласа й.
— Няма нищо нередно, нали? Прехвърляхме парите в сметката на компанията съгласно писменото ви разпореждане.
— Всичко е наред. — Гордостта на Лита й се притече на помощ. Беше изпаднала в шок. — Обаче сега искам да отменя това нареждане. Мисля, че сме прехвърлили достатъчно пари.
— Напълно съм съгласен с вас. Почти триста хиляди долара.
— Точно така — немощно изрече тя и се опря на стената.
— Можем ли да сме ви полезни с нещо друго днес? Предишното ви нареждане вече е отменено.
— Не, благодаря. Приятен ден!
Лита затвори. Искаше й се да хукне към банята и да повърне.
Баща й се появи и застана пред нея.
— Станало ли е нещо, скъпа?
— Нищо, татко. Може би съм настинала. — Лъжеше и знаеше, че той не й повярва. — Всичко ще се оправи.
— Щом казваш, Лита.
Лита прегърна майка си, когато тя се върна от пазар, и отклони развълнуваните й въпроси за Рупърт. Изми и наряза зеленчуците за салата и й помогна да приготви пържено пиле за вечеря. За щастие Чико го нямаше.
— Колко време ще останеш, миличка?
— Само няколко дни. Трябва да пътувам по работа до Англия. Исках да оставя багажа си тук, ако нямате нищо против.
— Защо не го оставиш у лорда?
Лита въздъхна и погледна оживеното и весело лице на майка си. След като бе напуснала фабриката за дрехи, преждевременното състаряване, предизвикано от липсата на пари и надежда, бе изчезнало. Никак не й бе приятно да разочарова тази жена.
— Мамо, двамата с Рупърт имаме проблеми в момента. Не мога да оставя багажа си при него.
Мария изглеждаше ужасена.
— Лита, миличка, нали няма да го напуснеш? Това няма да е хубаво.
— Не, няма да го напусна — отвърна Лита, доволна, че поне това е истина. — Ще ти разкажа какво се е случило после, става ли?
— Добре — прие жената и подозрително погледна към лявата ръка на Лита, за да провери дали годежният й пръстен още проблясва там.
Лита изяде жилавото пиле, приготвено от майка й, преструвайки се, че много й харесва, но се чувстваше неспокойна. Спа лошо в стаята за гости и дори не си направи труд да разопакова някой от куфарите си. Можеше да вземе дрехите си в Англия.
Рупърт трябваше да има много добро обяснение за всичко станало.