Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
свършваше. Отчаяние, същото каквото изпитваше и Вишъс, изпълваше
страниците, след като животът на мъжа се беше променил завинаги
непосредствено след преобразяването му.
Вишъс четеше и препрочиташе, чувствайки близост с тъгата на
пишещия. След всяко четене затваряше дневника и прокарваше пръсти по
името, щамповано в кожата.
“ДАРИЪС, СИН НА МАРКЛЪН”
Ви често се чудеше каква бе съдбата на мъжа. Записките свършваха
в ден, през който не се беше случило нищо забележително. По тази
причина не знаеше дали е загинал при нещастен случай, или е напуснал
непредвидено. Ви се надяваше да открие нещо повече за участта на
боеца. Разбира се, в случай че доживееше да излезе от лагера.
Загубата на дневника би го лишила от надеждите му и затова го
криеше на място, където не се завърташе жива душа. Преди лагерът да
се установи тук, пещерата е била населявана от прачовеци, които бяха
оставили нескопосани рисунки по стените. Неясните изображения на
бизони и коне, отпечатъците от длани и рисунките на единични очи се
смятаха за проклятие от войниците и всички масово ги избягваха. Пред
въпросните стени беше издигната преграда и въпреки че рисунките
можеха да бъдат напълно заличени, Вишъс знаеше защо баща му не се
беше отървал от тях. Блъдлетър искаше в лагера да цари напрежение и
дразнеше войните и жените, като ги заплашваше, че духовете на
животните ще ги преследват и че отпечатъците от длани ще се
съживят с ярост и настървение.
Ви не се плашеше от рисунките. Харесваше ги. В простотата на
скиците имаше сила и изящество, а и му допадаше да опира собствените
си ръце в отпечатъците на чуждите длани. Успокояваше го мисълта, че
те принадлежаха на живелите тук преди него, които вероятно бяха
водили по-хубав живот от неговия.
Държеше дневника в достатъчно широк и дълбок за целта процеп, между две големи изображения на бизони. През деня, по време на
почивката на останалите, той се промъкваше зад преградата и четеше с
пламнал поглед, докато не почувстваше утеха в самотата си.
Около година след намирането им, книгите на Вишъс бяха
унищожени. Единственото, което му доставяше радост, беше изгорено
точно както винаги се беше страхувал, че ще стане. И не беше изненада
от кого.
Чувстваше се зле от седмици. Преобразяването му наближаваше, въпреки че тогава не беше наясно с това. Неспособен да заспи, стана и
се понесе като призрак към скривалището си. Седна да чете приказки и
заспа с книгата в скута си.
Когато се събуди, над него се беше надвесил един претранс.
Момчето беше от агресивните, със суров поглед и жилаво тяло.
— Защо лентяйстваш, докато останалите работят? — подсмихна се
той. — И това в ръцете ти книга ли е? Може би трябва да те наклеветя, задето не си изпълняваш задълженията. Така сигурно ще получа повече
храна.
Вишъс тикна купчината с книги по-дълбоко в процепа и се изправи на
крака, без да каже нищо. Беше готов да се бие за книгите си точно
както го правеше за остатъците храна, с които пълнеше стомаха си, и
за дрипите на гърба си. Онзи срещу него щеше да се бори за привилегията
да докладва за книгите. Винаги беше така.
Момчето атакува бързо и притисна Ви към стената на пещерата.
Въпреки че Вишъс удари силно главата си и дъхът му спря, отвърна на
удара и улучи противника с книгата по лицето. Другите претранси се
втурнаха да гледат, а Ви продължаваше да удря отново и отново. Беше
обучаван да използва всяко налично оръжие, но когато повали момчето
на земята, му се доплака, задето беше използвал нещо така ценно, за да
нарани някого. Въпреки това трябваше да продължи. Ако загубеше
преднина, можеше да го пребият и да му отнемат книгите, преди да
успее да ги пренесе в друго скривалище.
Най-накрая другото момче спря да се съпротивлява. Лицето му беше
подуто до неузнаваемост и едва дишаше, защото Ви го беше хванал за
гърлото. От книгата с приказките се стичаше кръв и кожената
подвързия висеше на парчета.
Случи се след сбиването. Усети странно изтръпване чак до върха на
пръстите, в ръката, с която беше притиснал противника си към пода на
пещерата. После наоколо падна зловеща сянка, причинена от светещата
длан на Ви. Претрансът, притиснат от него, започна да се мята, като
размахваше ръце и крака, сякаш цялото му тяло беше пронизвано от
болка.
Ви го пусна и се взря ужасен в ръката си.
Когато погледна обратно към момчето, го порази видение, сякаш го