Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
впи зъби, жената подскочи, после въздъхна, сякаш облекчена. В другия
край на стаята Ред Сокс се разтресе целият. Изглеждаше напълно отчаян.
Онзи с разноцветната коса блокираше пътя му, без да влиза в контакт с
него.
Главата на пациента започна да се движи ритмично като на бебе, което суче от гърдите на майка си. Но едва ли поглъщаше нещо.
Не, не беше възможно.
Сън. Всичко това бе само сън. Откачен сън. Нали така? О, Боже, така
се надяваше да е сън. В противен случай се беше озовала в някакъв
готически ужас.
Когато всичко свърши, пациентът й се отпусна обратно на
възглавницата, а жената облиза мястото, където се беше впила устата му.
— Сега почивай — промълви тя и после се обърна към Ред Сокс. —Добре ли си?
Той поклати глава.
— Искам да те докосна, но не мога. Искам да съм с теб… но не мога.
Пациентът се намеси:
— Легни до мен. Веднага.
— Няма да издържиш — отговори Ред Сокс с пресипнал глас.
— Нуждаеш се. Готов съм.
— Не си. Трябва да си починеш. Ще се върна по-късно.
Вратата се отвори със замах и стаята се освети от нещо, което
приличаше на коридор. Огромен мъж с черна, дълга до кръста коса и
черни очила влетя вътре. Това предвещаваше неприятности. Жестокото му
лице подсказваше, че му харесва да измъчва хора, а изражението му я
накара да се почуди дали не му се иска да го стори точно сега. С
надеждата да не привлече вниманието му тя затвори очи и се опита да не
диша. Гласът му беше суров като всичко останало у него.
— Ако вече не беше на легло, аз лично щях да се погрижа да се
озовеш там. Какво си мислеше, че правиш, като я доведе тук?
— Извинете ни — каза Ред Сокс, последваха бързи стъпки и вратата
се затвори.
— Зададох ти въпрос.
— Налагаше се — отговори пациентът.
— Налагаше се? Налагаше се? Умът си ли изгуби?
— Да… Но не що се отнася до нея.
Джейн отвори леко очи и погледна през мигли. Гигантът се обърна
към онзи с невероятната коса.
— Искам всички при мен след половин час. Трябва да решим какво ще
правим с нея.
— Не и без мен — повиши тон пациентът.
— Ти нямаш право на глас.
Пациентът подпря длани в матрака и се надигна до седнало
положение, въпреки че ръцете му трепереха.
— Щом става дума за нея, всички гласове са мои.
Извисилият се над пациента мъж насочи пръст към него.
— Майната ти.
Изневиделица адреналинът на Джейн се разбушува. Сън или не, мнението й трябваше да е от значение в този интересен разговор. Изправи
се на стола и се прокашля. Всички погледи се насочиха към нея.
— Искам да се махна оттук — заяви тя с глас, който й се щеше да
беше по-скоро твърд, отколкото треперещ. — Веднага!
Гигантът постави пръсти в основата на носа си, повдигна очилата и
разтърка очи.
— Благодарение на него това е невъзможно. Фюри, ще се погрижиш
ли отново за нея?
— Ще ме убиете ли? — попита тя забързано.
— Не — отсече пациентът. — Нищо няма да ти се случи. Имаш думата
ми.
За част от секундата тя му повярва. Което беше глупаво. Не знаеше
къде се намира, а и тези очевидно бяха убийци. Онзи с интересната коса
пристъпи към нея.
— Ще си починеш още малко.
Жълтите му очи срещнаха нейните и изведнъж тя се превърна в
изключен телевизор. Сякаш някой беше дръпнал щепсела от стената и
екранът беше замрял.
Вишъс се загледа в лекарката, която за пореден път се свлече в
креслото.
— Тя добре ли е? — попита той Фюри. — Нали не си изпържил
мозъка й?
— Не, но има силно съзнание. Трябва да я махнем оттук възможно
най-скоро.
Гласът на Рот разцепи въздуха.
— Изобщо не биваше да я водите тук.
Вишъс се отпусна внимателно на леглото. Имаше чувството, че някой
го е ударил в гърдите с тухла. Не го беше грижа за гнева на Рот. Хирургът
му трябваше да е тук и точка по въпроса. Но поне можеше да предложи
някакво обяснение.
— Ще ми помогне да се възстановя. В клиниката на Хавърс ще е по-
сложно заради ситуацията с Бъч.
Погледът на Рот зад очилата беше остър.
— Мислиш, че тя ще ти помогне, след като си я отвлякъл?
Хипократовата клетва не се простира толкова далече.
— Аз съм неин пациент — Ви се намръщи. — Ще се погрижи за мен, защото тя ме оперира.
— Хващаш се за сламка, за да оправдаеш…
— Така ли? Претърпях операция на сърцето, защото бях прострелян.
На мен не ми изглежда като сламка. Искаш ли да поемем риска да
настъпят усложнения?
Рот погледна към хирурга, после отново потърка очи.
— По дяволите. За колко дълго?