Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Изненада. Изкушаваше се да затропа, но каква полза? Никой нямаше да
дойде да я освободи и освен това тя не искаше да знаят, че е будна. Не й
оставаше нищо друго, освен да огледа мястото. От външната страна на
прозорците имаше някаква преграда, толкова плътна, че не пропускаше и
лъч дневна светлина. Вратата очевидно не беше опция за изход. Стените
бяха масивни. Нямаше телефон. Нямаше компютър.
В дрешника имаше само черни дрехи, големи ботуши и огнеупорна
каса. С ключалка.
Банята също не предлагаше изход. Нямаше прозорец, нито достатъчно
голям вентилационен отвор, през който да се промъкне.
Тя се върна обратно в стаята. Боже, не беше в спалня, а в килия с
легло.
И това не беше сън.
Жлезите й започнаха да произвеждат адреналин, сърцето й заблъска
лудо в гърдите. Каза си, че полицията сигурно я търси. Нямаше как иначе.
При всичките охранителни камери и персонал в болницата, все някой
трябва да бе видял как отвеждат нея и пациента й. Освен това, ако
пропуснеше интервюто си, щяха да се запитат къде е.
В опит да се стегне, Джейн се върна в банята и затвори вратата, която
беше без заключалка. След като използва тоалетната, тя изми лицето си и
сграбчи хавлията, която висеше на вратата. Щом носът й потъна в
гънките, тя улови невероятен аромат, от който сърцето й спря. Миришеше
на пациента й. Сигурно я бе ползвал, преди да излезе и да получи
куршума в гърдите.
Тя затвори очи и пое дълбоко дъх. В ума й се настани една-едничка
мисъл — секс. Боже, ако можеха да бутилират този мирис и да го
продават законно, тези момчета можеха преспокойно да покриват
разходите си за хазарт и наркотици.
Отвратена от себе си, тя пусна хавлията, сякаш беше мръсна вещ, и
видя нещо да проблясва зад тоалетната. Наведе се надолу към мраморните
плочки и откри бръснач, от старомодните, които й напомняха за
уестърните. Вдигна го и се загледа в лъскавото острие.
Е, това беше добро оръжие. Дяволски добро.
Тя го мушна в престилката си, когато чу, че вратата на спалнята се
отваря.
Излезе от банята, като държеше ръцете си в джобовете, а очите й бяха
нащрек. Този с шапката на «Ред Сокс» се беше върнал и носеше две
войнишки мешки. Товарът не изглеждаше тежък, особено за човек, тъй
едър като него, но той го мъкнеше с усилие.
— Това би трябвало да ти е достатъчно, за да започнеш — каза той с
дрезгав, уморен глас, като изговаряше думите с типичен бостънски
акцент.
— Да започна какво?
— Да го лекуваш.
— Моля?
Мъжът се наведе и отвори една от торбите. Вътре имаше кутии с
бинтове и марли. Хирургически ръкавици. Сини пластмасови подлоги.
Шишенца с лекарства.
— Той ни каза какво ще ти е нужно.
— Така ли? — по дяволите. Не й се играеше ролята на лекар. Ролята й
като жертва на отвличане беше предостатъчна.
Той се изправи внимателно, сякаш беше замаян.
— Ще се погрижиш за него.
— Нима?
— Да. И преди да попиташ, да, ще се измъкнеш оттук жива.
— Стига да си свърша добре работата?
— Именно. Аз не се тревожа за това. Ти би го направила така или
иначе, нали?
Джейн се загледа в него. Не се виждаше много от лицето му под
бейзболната шапка, но извивката на челюстта му й беше позната. А и
бостънският акцент.
— Познавам ли те? — попита тя.
— Вече не.
Докато мълчаха, тя го огледа като лекар. Кожата му беше
пепелявосива, бузите му хлътнали, ръцете треперещи. Изглеждаше като
след двуседмичен запой, краката му трепереха и дишаше неравномерно. И
каква беше тази миризма? Боже, напомняше й за баба й, от която се
носеше мирис на парфюм и пудра. Или… може би беше нещо друго, нещо, което я върна в медицинския институт… Да, повече приличаше на това.
Той вонеше на формалдехида от часовете по анатомия.
Определено беше блед като труп. Беше много болен и тя се чудеше
дали ще може да се справи с него.
Като опипваше бръснача в джоба си, тя преценяваше разстоянието
между двама им и реши да играе на сигурно. Независимо че той беше
слаб, вратата беше затворена и заключена. Ако го нападнеше, само
рискуваше да бъде ранена или убита, но нямаше да се спаси. Най-добре
беше да чака край прага, докато някой от тях дойде. Нужен й бе
елементът на изненада, защото иначе със сигурност щяха да я надвият.
Само че какво щеше да прави, щом се озовеше навън? В голяма къща
ли се намираше? Или в малка? Имаше чувството, че солидната като във
Форт Нокс преграда пред прозорците говореше за цялостна силна охрана.
— Искам да изляза — каза тя.
Ред Сокс въздъхна уморено.