Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
— Докато се оправя.
Очилата на краля застанаха отново на носа му.
— Лекувай се бързо, братко. Искам я вън оттук.
Рот напусна стаята и блъсна вратата.
— Мина добре — обърна се Ви към Фюри.
Фюри, в характерния си миротворчески стил, промърмори нещо от
сорта как всички са подложени на голям стрес. После, за да смени темата, отиде до бюрото. Върна се обратно до леглото с няколко ръчно свити
цигари, една от запалките на Ви и пепелник.
— Знам, че ще ги поискаш. От какво ще има нужда тя, за да те
лекува?
Ви състави кратък списък. След като беше погълнал от кръвта на
Мариса, щеше бързо да се изправи на крака, тъй като тя имаше доста
чисто потекло. Беше заредил с качествено гориво.
Работата беше там, че не му се искаше да оздравява толкова бързо.
— Ще има нужда от дрехи и храна — каза.
— Ще се погрижа — Фюри тръгна към вратата. — Ти искаш ли нещо
за ядене?
— Не — братът тъкмо беше пристъпил в коридора, когато Ви
промълви: — Ще провериш ли как е Бъч?
— Разбира се.
След като Фюри си тръгна, Ви се загледа в жената. Реши, че е не
толкова красива, колкото притегателна. Лицето й беше ъгловато, а
чертите — почти мъжки. Без пухкави устни и гъсти мигли. Веждите й не
бяха извити в женствена дъга. Под лекарската престилка не личаха големи
гърди, нито съблазнителни извивки, доколкото можеше да види.
Желаеше я, сякаш тя беше гола кралица на красотата, умоляваща да
бъде задоволена.
Моя. Хълбоците му се напрегнаха и топлина обля тялото му, въпреки
че в никакъв случай нямаше сили за секс.
Боже, истината бе, че не изпитваше угризения, задето я беше
отвлякъл. Всъщност беше предопределено. Точно когато Бъч и Рейдж се
появиха в болничната стая, той получи първото си видение от седмици
насам. Видя лекарката, застанала на прага, обрамчена от прекрасна бяла
светлина. Повика го при себе си, а на лицето й беше изписана такава
любов. Поведе го по коридора. Нежността, която му беше дала, беше тъй
топла и мека, утешаваща като спокойна вода, изпълваща с живот като
слънчевите лъчи, които вече не познаваше.
Въпреки че не се разкайваше за стореното, се чувстваше виновен за
страха и гнева, изписали се по лицето й, когато тя дойде в съзнание.
Благодарение на майка си беше разбрал какво е да те насилват, а той
причини същото на някого, спасил живота му.
По дяволите. Почуди се какво ли би направил, ако нямаше видение, ако над него не тегнеше проклятието да вижда бъдещето. Щеше ли да я
остави? Да. Разбира се, че да. Въпреки че думата моя се стрелкаше из
главата му, щеше да я остави в собствения й свят.
Но неговото проклето видение беше определило съдбата й.
Замисли се за миналото. За първото видение.
Грамотността не беше на почит във военните лагери, понеже с нея
не можеше да се убива.
Вишъс се научи да чете на Древния език само защото един от
воините притежаваше образование и имаше за задължение да поддържа
елементарен дневник на лагера. Отнасяше се немарливо и работата го
отегчаваше, така че Ви предложи да поеме задачата, ако мъжът го
научи да чете и пише. Беше идеална сделка. Ви винаги се беше вълнувал
от умението да предадеш цялото събитие на хартия и да го направиш
непреходно. Вечно.
Научи се бързо и претършува лагера за книги. Откри няколко в
затънтени, забравени места, скрити под стари оръжия и в изоставени
палатки. Събираше овехтелите, подвързани с кожа съкровища, и ги
складираше в отдалечен ъгъл на лагера, където държаха животинските
кожи. Никой от войниците не ходеше там, тъй като беше женска
територия, а ако жените го направеха, то беше, за да вземат материал
за дрехи или завивки. Освен това мястото беше не само безопасно за
книгите, но също така идеално за четене. Тук таванът на пещерата се
снижаваше, а подът беше каменен и приближеше ли се някой, той
незабавно го чуваше, тъй като трябваше да допълзи до него.
Имаше една книга обаче, за която дори това скривалище не беше
достатъчно безопасно.
Най-ценен сред оскъдната му колекция беше дневникът на един воин, пристигнал в лагера преди около трийсет години. Аристократ по
рождение, той се беше озовал тук в резултат на семейна трагедия.
Шрифтът беше красив, а използваните думи така сложни, че Вишъс само
можеше да се досеща за значението им. Дневникът обхващаше три
години от живота на мъжа. Контрастът между събитията, описани
преди и след идването му тук, беше драстичен. В началото животът на
мъжа беше белязан от събития, характерни за аристокрацията, изпълнен с балове, прекрасни жени и изтънчени маниери. После всичко