Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
— След няколко дни ще се върнеш към живота си, без да помниш
нищо от това.
— Да, бе. Отвличането по принцип се помни от жертвата.
— Ще видиш. Или няма, зависи как ще се развият нещата — Ред Сокс
тръгна към леглото, като се придържаше за бюрото, а после и за стената, за да стои прав. — Той изглежда по-добре.
Искаше й се да му изкрещи да се махне от пациента й.
— Ви? — Ред Сокс седна внимателно на леглото. — Ви?
Очите на пациента се отвориха и ъгълчетата на устата му потрепнаха.
— Ченге.
Двамата протегнаха ръце един към друг в един и същи момент, и тя
реши, че сигурно са братя — само дето толкова се различаваха по боята
си. Може би бяха просто близки приятели? Или любовници?
Погледът на пациента се плъзна към нея и обходи цялото й тяло, сякаш да се увери, че нищо не й се е случило. После се спря на храната, която тя не беше докоснала, и се намръщи неодобрително.
— Тази сценка не я ли разиграхме съвсем наскоро? — промърмори
Ред Сокс на пациента. — Само дето аз бях в леглото. Да приемем, че сме
квит, и да сложим край на тези глупости.
Ледените, ясни очи се отместиха от нея и се насочиха към приятеля
му. Все още беше намръщен.
— Изглеждаш ужасно.
— А ти си като Мис Америка.
Пациентът извади и другата си ръка над завивките, сякаш тя тежеше
поне колкото пиано.
— Помогни ми да си сваля ръкавицата.
— Забрави. Не си готов за това.
— Влошаваш се.
— Утре…
— Сега. Ще го направим сега — гласът на пациента се сниши до
шепот. — Още един ден и няма да можеш да се изправиш. Знаеш какво се
случва.
Ред Сокс отпусна главата си тежко. Изруга тихо и се протегна към
ръката с ръкавицата на пациента.
Джейн отстъпи назад, докато не се блъсна в креслото, в което бе
лежала, докато беше в безсъзнание. Тази ръка просна на пода
медицинската сестра и й причини апоплектичен удар, и все пак двамата
продължаваха своето, все едно контактът с това чудо не беше нищо
особено.
Ред Сокс внимателно свали кожената ръкавица и откри ръка, цялата в
татуировки. Господи, кожата сякаш светеше.
— Ела тук — каза пациентът й и широко разтвори ръце към другия. —Легни при мен.
Дъхът на Джейн спря.
Кормия вървеше през залите на светилището. Босите й крака стъпваха
безшумно, бялата й роба не издаваше и звук, а дъхът, излизащ от
дробовете й, не се долавяше и като най-слаба въздишка. Така трябваше да
се движи една Избраница — без сянка за окото, без прошумоляване за
слуха.
Само дето тя имаше лична причина, а това не беше редно. Като
Избраница трябваше винаги да служи на Скрайб Върджин и всичките й
намерения да са насочени към нея.
Ала личната причина на Кормия не можеше да бъде пренебрегната.
Храмът на книгите беше в края на дълга колонада и двойните му
врати бяха винаги отворени. Бе най-ценен от всички храмове, дори и от
този, в който се пазеха съкровищата. Тук се съхраняваше архивът на
Скрайб Върджин за расата, дневник, необятен по мащаб, обхващащ
хиляди години. Диктуван от Нейна Святост на специално обучени
Избраници, този труд, с многото обич, вложена в него, бе свидетелство и
за историята, и за вярата.
Между стените с цвят на слонова кост, под светлината на бели свещи
Кормия стъпваше по мраморния под, преминаваше край безбройни лавици
с книги, като в тревогата си постоянно забързваше крачка. Томовете на
дневника бяха подредени хронологически, по години и социална
принадлежност, но това, което тя търсеше, нямаше да е тук, в общата
секция.
Погледна през рамо, за да се увери, че няма никой наоколо, потъна в
един коридор и се озова пред лъскава червена врата. В средата имаше
изображение на два черни кинжала, кръстосани при остриетата, с
дръжките надолу. Около двата ефеса на златно листо беше изписан
свещеният девиз на Древния език:
“Братството на черния кинжал
Да браним и защитаваме
Нашата Майка, Нашата раса, Нашите братя”
Ръката й се разтрепери, когато положи ръка върху златната дръжка.
Това беше зона с ограничен достъп и ако я хванеха тук, щяха да я
накажат, но не я беше грижа. Независимо че се страхуваше от търсенето, с което се бе заела, не можеше да понася повече неизвестността.
Помещението беше с внушителни размери и пропорции, високият
таван беше украсен със златни листа, тук лавиците с книги не бяха бели, а
лъскавочерни. Книгите, опасващи стените, бяха подвързани в черна кожа, тесните им гръбчета, надписани със златни букви, проблясваха на
светлината на свещите. Килимът на пода беше кървавочервен и мек като