Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Ви се завъртя, грабна жената през кръста и я поведе към главния огън.
— Да поспортуваме, войници мои.
Мъжете нададоха одобрителни възгласи и групата се разпръсна.
Ви ги гледаше как си отиват, но не почувства никаква омраза.
Обикновено в мига, когато баща му обърнеше гръб, Вишъс даваше воля на
ненавистта си към него. Сега не изпитваше нищо. Също както когато
подаде книгите. Не чувстваше… нищо.
Хвърли поглед надолу към момчето, което беше пребил.
— Ако отново се приближиш до мен, ще счупя ръцете и краката ти и
ще направя така, че никога да не можеш да видиш нищо повече. Ясно ли
е?
Онзи се усмихна, въпреки че устата му беше подута, сякаш нажилена
от пчели.
— Само почакай, ако аз се преобразя пръв.
Ви опря ръце на коленете си и се наведе към него.
— Аз съм син на баща си. Затова съм способен на всичко. Независимо
от размера ми.
Момчето отвори широко очи пред очевидната истина. В
състоянието, в което се намираше Ви, нямаше нещо, което да не може
да преглътне, нямаше нещо, което не би могъл да постигне. Не би се
спрял пред каквото и да било по пътя си към целта.
Беше същият като баща си. Бездушна пресметливост, облечена в
плът. Синът беше научил урока си.
12.
Когато Джейн се съвзе, вече не се намираше в ужасния сън, този, в
който нещо несъществуващо беше оживяло в нейно присъствие: отново
видя острите кучешки зъби на пациента си и как той приближи устни до
китката на жената, за да пие от кръвта й.
Мъглявите, размазани образи не искаха да я напуснат и я докараха до
паника, като покривало, което се движи, защото има нещо под него. Нещо, което би те наранило. Нещо, което би те ухапало. Вампир.
Тя не се плашеше лесно, но сега, докато бавно се надигаше, беше
уплашена. Като огледа спартанската спалня, с ужас осъзна, че
отвличането не е било сън. Ами останалото? Не беше сигурна кое е
истина и кое не, защото имаше доста празнини в паметта й. Спомняше си
как оперира пациента. Спомняше си как го премести в интензивното
отделение. Помнеше и мъжа, който я отвлече. А след това? Всичко беше
някак смътно.
Пое дълбоко дъх, при което й замириса на храна и видя, че точно до
стола й е оставен поднос. Повдигна сребърен похлупак… Боже, чинията
беше наистина хубава. Порцелан «Имари», какъвто имаше и майка й.
Намръщено отбеляза, че храната беше изискана: агнешко с малки пресни
картофки и тиква. Имаше и парче шоколадова торта, а кана и чаша бяха
поставени отстрани.
Дали не бяха отвлекли и Уолфганг Пак* ей така, да стане весело?
[* Уолфганг Пак — известен американски готвач, ресторантьор, бизнесмен и актьор от австрийски произход. — Б.пр.]
Тя погледна към пациента си.
Под светлината на нощната лампа той лежеше неподвижно върху
черни чаршафи, със затворени очи — черната му коса беше разпиляна по
възглавницата, едрите му рамене се показваха от завивката. Дишането му
беше бавно и равномерно, лицето му имаше цвят, не беше потен от треска.
Въпреки че чертите му бяха изопнати, а устата му приличаше на цепка, той изглеждаше… съживен.
Което беше невъзможно, освен ако не беше останала в безсъзнание
поне седмица.
Джейн се изправи със сковано движение, протегна ръце над главата
си и се изви назад, за да раздвижи гърба си. С безшумна стъпка тя отиде
до мъжа, надвеси се над него и провери пулса му. Равномерен. Силен.
По дяволите. Нямаше никаква логика. Никаква. Пациенти, които бяха
простреляни и намушкани с нож, чието сърце бе спирало два пъти и след
това бяха претърпели сърдечна операция, не се възстановяваха така.
Никога.
Вампир.
О, я стига с това.
Тя погледна електронния часовник на нощното шкафче и видя датата.
Петък. Петък? Боже, беше петък, десет часът сутринта. Беше го
оперирала едва преди осем часа, а той изглеждаше, като че ли се е
лекувал седмици.
Може би това беше сън. Може да е заспала във влака за Манхатън и
щеше да се събуди, когато стигнат спирка «Пърм». Щеше да се посмее, да
си вземе чаша кафе и според плановете си да отиде на интервюто в
«Кълъмбия», като щеше да хвърли вината за състоянието си върху храната
от кетъринга.
Тя чакаше. Надяваше се някоя неравност по релсите да я разтърси и
събуди.
Вместо това електронният часовник продължаваше да отмерва
минутите.
Ясно. Значи обратно към версията, че всичко това е истина. С
чувството, че е съвсем сама и изплашена до смърт, Джейн се приближи до
вратата, опита се да завърти топката на бравата и откри, че е заключена.