Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
удариха с юмрук, и това остави Ви смаян и без дъх. В неясен мираж видя
лицето на момчето, духано от силен вятър, с коса, отметната назад, и
поглед, взрян в далечна точка. Зад него се виждаше скалиста планина.
Слънчева светлина огряваше и двама им, него и безжизненото тяло на
момчето.
Мъртво. Момчето беше мъртво. Претрансите внезапно зашепнаха: — Окото ти… окото ти. Какво стана?
Думите се отрониха от устата на Ви, преди да успее да ги спре.
— Смъртта ще те открие в планината. Ще усетиш вятъра, който
ще те отнесе.
Рязко поемане на въздух накара Ви да вдигне глава. Една от жените
стоеше наблизо. По лицето й беше изписан ужас, сякаш думите му бяха
предназначени за нея.
— Какво става тук? — чу се гърмящ глас.
Ви се отдръпна от претранса, за да има изход за спасение от баща
си и в същото време да може да го вижда.
Блъдлетър беше с разкопчани панталони и очевидно беше в тази част
на лагера заради някоя от жените, работещи в кухнята.
— Какво държиш в ръката си? — попита Блъдлетър и се приближи
към Ви. — Дай ми го веднага.
Изправен пред гнева на баща си, Ви нямаше друг избор, освен да му
подаде книгата. Беше взета от ръката му с ругатня.
— Използвал си я разумно само когато си го удрял с нея —проницателните му тъмни очи се присвиха при вида на вдлъбнатината в
купчината кожи, образувана от гърба на Ви. — Лентяйствал си сред
тези кожи, нали така? Прекарвал си времето си тук.
Ви не отговори и баща му направи още една крачка към него.
— Какво правиш тук? Четеш книги ли? Мисля, че правиш точно това
и мисля, че трябва да ми ги дадеш. Може и на мен да ми хареса да ги
чета, вместо да изпълнявам задълженията си.
Ви се поколеба… и получи толкова силен шамар, че се озова върху
кожите, служили му за скривалище. Плъзна се надолу и се изтъркаля зад
купчината. Озова се на колене пред останалите си три книги. Течащата
от носа му кръв покапа върху една от кориците.
— Да те ударя ли отново? Или ще ми дадеш това, което поисках? —Блъдлетър звучеше отегчено. Сякаш и двете решения бяха напълно
приемливи. Това, че Ви щеше да е наранен и в двата случая, му носеше
удовлетворение.
Ви протегна ръка и потърка меката кожена подвързия. В гърдите му
се надигна болка от сбогуването, но чувството беше така безсмислено.
Нещо, за което го беше грижа, щеше да бъде унищожено, и то незабавно, каквото и да стореше той. Все едно, че книгите вече ги нямаше.
Ви погледна през рамо към Блъдлетър и съзря истина, която промени
живота му. Баща му би унищожил всичко и всеки, към когото Ви се
обърне за утеха. Беше го правил безброй пъти по безброй начини и щеше
да продължи. Случаят с тези книги беше само една крачка по безкрайния
път, който щеше да е мъчителен.
Осъзнатото прогони болката от Ви. Просто така. За него вече
нямаше полза от емоциите. Те носеха само агония, когато накрая всичко
рухнеше. Ето защо повече нямаше да чувства.
Вишъс взе книгите, които беше притискал нежно в ръце часове
наред, и се изправи пред баща си. Подаде томовете, някога най-ценното
нещо в живота му, без да изпитва грижа или привързаност. Сякаш
никога не беше виждал тези книги.
Блъдлетър не посегна да ги вземе.
— Даваш ли ми ги, сине?
— Да.
— Знаеш ли, май не ми се иска да ги чета. Може би трябва да избера
да се бия, както всеки мъж би сторил. За расата си и за честта си —той протегна масивната си ръка към един от кухненските огньове. —Отнеси ги там. Изгори ги. Зима е и ни е нужна топлина.
Блъдлетър присви очи, когато Ви спокойно се приближи до огъня и
хвърли книгите в пламъците. Обърна се отново към баща си, който го
изучаваше внимателно.
— Какво каза онова момче за окото ти? — измърмори Блъдлетър. —Чух да се споменава нещо.
— Каза: «Окото ти, окото ти, какво стана?» — повтори Ви, без да
вложи никакви емоции.
В последвалата тишина от носа на Ви продължи да капе кръв, като
се стичаше бавно по устните му. Ръцете го боляха от ударите, които
беше нанесъл. Изпитваше болка и в главата. Но нищо от това не го
притесняваше. Беше изпълнен със странна сила.
— Защо онова момче би казало такова нещо?
— Не знам.
С баща му останаха загледани един в друг, докато не се събра тълпа
от зяпачи.
Блъдлетър заяви, без да се обръща конкретно към някого: — Очевидно синът ми обича да чете. Искам да съм наясно с
интересите му, така че, ако някой го види да го прави, трябва да ме
уведоми. Ще го смятам за лична услуга и ще се отблагодаря — бащата на