Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Искаше му се да знае към кого да се обърне с този въпрос.
11.
Когато Джейн се събуди, нервните й окончания бяха като евтини
коледни лампички — примигваха и после спираха да действат.
Регистрираше звуци, които после изчезваха и се появяваха отново. Тялото
й беше ту отпуснато, ту напрегнато и сега не можеше да си намери място.
Устата й беше пресъхнала, беше й прекалено топло, но въпреки това
трепереше.
Пое дълбоко въздух и осъзна, че беше полуседнала. И имаше зверско
главоболие.
Но нещо миришеше хубаво. Боже, около нея наистина се носеше
невероятен аромат… Отчасти напомняше тютюн, подобен на този, който
баща й беше пушил, и отчасти билки. Сякаш беше в индийски магазин за
благовонни масла.
Повдигна клепачи. Зрението й не функционираше добре, но вероятно
защото не носеше очилата си. Виждаше достатъчно, за да разбере, че е в
тъмна стая, в която имаше… Боже, навсякъде бяха натрупани книги. Също
така откри, че столът, на който седеше, беше точно до радиатора, което
обясняваше горещите вълни. А и главата й беше наклонена под странен
ъгъл, което вероятно беше причината за главоболието.
Първата й мисъл беше да се опита да се изправи, но не беше сама и
остана на мястото си. В другия край на стаята онзи с шарената коса се
беше надвесил над огромното легло, където лежеше някакво тяло. Беше
зает с нещо… С поставянето на ръкавица на ръката на… нейния пациент.
Пациентът й лежеше на леглото. До кръста беше покрит с чаршаф, а на
голите му гърди се виждаше следоперативната превръзка, направена от
нея. Боже, какво се беше случило? Помнеше операцията му… откриването
на невероятна сърдечна аномалия. После размениха няколко изречения с
Манело в реанимацията и после… По дяволите. Беше отвлечена от мъжа
на леглото, секс бога и някакъв с шапка на «Ред Сокс».
Обзе я паника заедно с известно количество гняв, но емоциите й
сякаш нямаха връзка с тялото й. Обзелата я летаргия погълна вълната от
чувства. Опита се да се концентрира, без да привлича внимание…
Ококори широко очи.
Онзи с шапката на «Рекс Сокс» се появи с изумително красива руса
жена до себе си. Стоеше близо до нея и въпреки че не се докосваха, беше
ясно, че са двойка. Просто бяха едно цяло.
Пациентът пророни задавено:
— Не.
— Трябва — отговори Ред Сокс.
— Каза… че ще ме убиеш, ако някога…
— Извънредни обстоятелства.
— Лейла…
— Тя нахрани Рейдж днес следобед, а не можем да поискаме друга
Избраница без разправии с Директрис. Това ще отнеме време, каквото
нямаш.
Русата жена се приближи до пациента и седна бавно на леглото.
Облечена в черен костюм с панталон, тя изглеждаше като адвокат или
бизнес дама, но в същото време беше изключително женствена с тази
дълга и прекрасна коса.
— Използвай ме — тя протегна китка над устата на пациента, поставяйки я над самите му устни. — Имаме нужда да си силен, за да се
погрижиш за него.
Няма спор за кого става дума. Ред Сокс изглеждаше още по-болен, отколкото когато Джейн го видя за първи път, и медикът у нея се чудеше
какво точно включва тази «грижа».
В това време Ред Сокс заотстъпва назад и се блъсна в отсрещната
стена. Обви гръдния си кош с ръце и се вкопчи в тялото си.
Блондинката заговори с мек глас:
— Двамата с него го обсъдихме. Направил си толкова много за нас.
— Не и… за теб.
— Той е жив благодарение на теб. Това значи всичко за мен — тя
посегна с ръка, сякаш да го погали по косата, но той се намръщи и това я
спря. — Нека ти помогна. Само този път.
Пациентът отправи поглед през стаята към Ред Сокс. Когато Ред Сокс
кимна, той изруга и затвори очи. После отвори уста.
Мили Боже. Изявените му кучешки зъби се бяха издължили.
Заострени и преди, сега бяха наистина страховити.
Добре, повече от ясно бе, че сънуваше. Да. Такива неща не се
случваха с козметично удължените зъби. Никога.
Пациентът оголи кучешките си зъби, а мъжът с многоцветната коса
пристъпи към Ред Сокс, опря ръце на стената и гърдите им почти се
докоснаха.
Но после пациентът поклати глава и се дръпна от китката.
— Не мога.
— Нужен си ми — прошепна Ред Сокс. — Болен съм заради това, което върша. Нужен си ми.
Пациентът закова поглед в Ред Сокс. В подобните му на диаманти очи
заблестя силен копнеж.
— Само заради теб… Не заради мен.
— И заради двама ни.
— За всички нас — намеси се русата жена.
Пациентът пое дълбоко въздух и после — Боже! — захапа китката на
блондинката. Движението беше бързо и решително като на кобра. Когато