Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Погледите им се срещнаха. Явно Зи имаше да казва нещо тази вечер.
Разходките им започнаха, когато Джон нападна и преби друг ученик в
помещението с душовете. Рот постави условие, при което Джон можеше
да остане в тренировъчната програма. В началото Джон се притесняваше, че Зи все ще му бърбори на главата. Но досега бяха запазвали мълчание.
Тази вечер щеше да е различно.
Джон дръпна ръка, слезе малко по-надолу по потока и премина от
другата страна, но без самоувереността и сръчността на Зейдист.
Когато се добра до брата, той му съобщи: — Леш се връща.
Джон скръсти ръце пред гърдите си. Страхотно, нещастникът, когото
Джон беше тръшнал на носилка. Леш си го беше изпросил. Заяждаше се с
Джон и го предизвикваше, и беше нападнал Блей.
— Претърпял е промяната.
Страхотно. Дори ставаше по-добре. Сега мръсникът щеше да го
заплашва с мускулите си.
— Кога се връща? — въздъхна Джон.
— Утре. Дадох да се разбере, че създава ли неприятности, напуска
завинаги. Ако имаш проблеми с него, ела при мен. Ясно ли е?
По дяволите! Джон искаше сам да се грижи за себе си. Не искаше да
тичат по него като подир дете.
— Джон? Ще дойдеш при мен. Кимни с проклетата си глава.
Джон кимна бавно.
— Не нападай тъпото лайно. Не ме интересува какво говори или
прави. Не е нужно да отвръщаш само защото ти се репчи.
Джон кимна, защото чувстваше, че ако не го направи, Зи ще повтори
казаното.
— Хвана ли те да се правиш на Мръсния Хари, няма да ти допадне
това, което ще се случи.
Джон се загледа в стичащата се вода. Боже… Блей, Куин, а сега и
Леш. Всички се бяха променили.
Обзе го параноя и той погледна към Зи. Ами ако преобразяването не
настъпи при мен?
— Ще настъпи.
— Откъде можем да сме сигурни?
— Биология — Зи кимна към огромния дъб. — Това дърво ще се
разлисти, когато се появи слънцето. Няма друг начин. Същото е и с теб.
Хормоните ти ще се разбушуват и после ще се случи. Вече можеш да ги
усетиш, нали?
Джон сви рамене.
— Да, можеш. Начинът ти на хранене и спане са различни. Също и
поведението ти. Мислиш ли, че преди година би хвърлил Леш на плочките
и би го накарал да плюе кръв?
— Със сигурност не.
— Гладен си, но не ти харесва да се храниш, нали? Изтощен си и
избухлив.
Боже, откъде братът знаеше всичко това?
— Преминал съм през същото. Не помниш ли?
— Колко остава още? — попита Джон.
— Кога ще се случи ли? Обикновено при момчетата е както при
техните бащи. При Дариъс стана доста бързо. Но наистина не се знае.
Някои остават с години на етапа, на който си ти.
Години? По дяволите.
— Ти как се чувстваше, когато се преобрази?
В последвалата тишина у брата настъпи зловеща промяна. Сякаш над
него се прокрадна мъгла и той изчезна в нея, въпреки че Джон
продължаваше да вижда все така ясно всеки детайл от белязаното му лице
и огромното му тяло.
— Говори за това с Блей и Куин.
— Съжалявам — Джон се изчерви. — Не исках да любопитствам.
— Няма значение. Виж, не искам да се тревожиш. Лейла ще е на
разположение, за да има от кого да се храниш, а и ще бъдеш на сигурно
място. Няма да позволя да ти се случи нищо лошо.
Джон погледна нагоре към обезобразеното лице на воина и се замисли
за съученика, когото бяха загубили.
— Хърт умря.
— Да, стават такива неща, но кръвта на Лейла е много чиста. Една от
Избраниците е. Това ще ти помогне.
— Как ще знам какво трябва да правя?
Зи протегна шия и погледна към небето.
— Не се тревожи за това. Тялото ти само ще се погрижи. Ще е наясно
какво иска и от какво се нуждае — Зи отново наклони надолу обръснатата
си глава. Загледа се в Джон и жълтите му очи пронизаха мрака като
слънчев лъч, прокраднал се сред облаците. — Тялото ти ще поеме
контрола за известно време.
Въпреки че го беше срам, Джон изписа с пръсти: — Мисля, че ме е страх.
— Това значи, че си разумен. Задачата е трудна. Но както вече
казах… Няма да допусна да ти се случи нищо лошо.
Зи се обърна, сякаш се чувстваше неловко, и Джон заразглежда
профила на мъжа на фона на дърветата.
У Джон се надигна чувство на благодарност, но Зи го сряза, когато се
опита да направи жест за «благодаря».
— По-добре да се прибираме.
Преминаха отново през потока и поеха обратно към комплекса. Джон
се замисли за биологическия си баща, когото никога не беше познавал.
Избягваше да пита за Дариъс, защото той беше най-близкият приятел на
Тор и на членовете на Братството им беше трудно да говорят за всичко, свързано с Тормент.