Величието на Франция

— Ще обсъдим това по-късно! — отсече Совтер, комуто и през ум не минаваше да играе по свирката на една жена, та било тя и съпруга на многообичания му побратим. Сетне добави: — Скоро ще съмне, а имам и друга работа да върша. Йона — обърна се той към каменаря, като се надигна от мястото си, — донеси ми мориона и бронята!

Работата, дето му предстоеше, бе несъмнено срещата с Басано, на която до този момент той се беше двоумил дали да отиде, опасявайки се от някое вероломство на румите, но в крайна сметка разказът на Сарацинката бе надвил на колебанието му. Не стига дето оня разбойник беше прибрал в джоба си петстотинте ливри на Фонтенак и петстотин седемдесетте и пет ливри на Мепеш, но чрез хитрина, а същевременно и по начин най-подигравателен бе отървал дружината си от една убийца. Печеливш и в двата случая, що ли му трябваше да си пъха главата в торбата! Навярно в същия този час, надсмивайки ни се и предоволен от себе си, той препускаше нейде далеч по дирите на нова жертва.

За срещата си с Басано Совтер и думица не каза, не я упомена дори в Мисловника, а братята Сиорак, които го бяха придружавали, както винаги останаха неми като риби.

Час след като бяха излезли, единият от братята се върна и поиска въже, което ни наведе на мисълта, че на някое дърво щеше да увисне обесен. Ала кое бе дървото и какво точно се беше случило, узнахме го много по-късно и не от Совтер, а от баща ми, комуто Совтер бе доверил всичко, при все че подразбирахме това или онова в продължение на години, и то само от случайни думички, изтървавани от него крайно неохотно, струва ми се, тъй като тайната трябваше да остане завинаги погребана в лоното на побратимството.