Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
— Ах да — иронично каза Гърк. — А после?
— В Шаитаан почти няма стражи — отвърна Лидия. — Това е свещено място. Никой не би се осмелил да го оскверни.
— И после? — попита Гърк. — Дали ние петимата да не щурмуваме Шаитан и да провъзгласим собствена република?
— Глупости — рязко отвърна Черити. — Нямам намерение да ходя там. — Ръката й потърси украшението на врата й. — Но може би бихме могли да пленим един глайтер. Тези търтеи са бързи. Преди да забележат какво правим, ще бъдем на сто мили оттук.
— Или превърнати в атоми — добави Гърк. — Ние…
— Можеш ли да управляваш такова нещо или не? — прекъсна го Черити.
Гърк се поколеба. Преди няколко часа, помисли си Черити, той вероятно би казал не. Но след инцидента в жилището на Анджелика всички те знаеха, че той разбира от техниката на нашествениците значително повече, отколкото бе готов да признае. След няколко секунди той противно на волята си кимна.
— Трябва ни дете — неочаквано каза Лидия.
— Дете ли? — изненадано повтори Черити.
— Задачата на жриците е да водят деца в храма — припомни Лидия. — И това е единственият повод, по който можем да влезем в Шаитаан.
— Откъде, по дяволите, сега да намерим дете? — попита Черити. — Може би трябва да го откраднем?
— Би било идеално да е пеленаче — отвърна Лидия. — Но понякога те вземат и по-големи деца. Не често, но се случва.
Черити примигна неразбиращо — и после изведнъж се усмихна, когато проследи погледа на Лидия.
— О, не! — каза Гърк. — Не и този път.
Усмивката на Черити стана още по-широка и изведнъж Скудър също се ухили, а Гърк повтори още по-енергично:
— Не и този път!
По някое време, късно през нощта, мегабоецът отвори очи и се надигна. Болка, безпределна болка. Почти го бяха унищожили. Но той живееше. Очите му все още функционираха, ръцете, краката. Той усети как силите постепенно се възвръщаха в осакатеното му тяло. Имаше някаква задача, това си спомняше добре. Трябваше да намери и залови Черити Леърд. Нищо друго нямаше значение. Той направи една крачка, после още една. Болката в него отшумя. Щеше да я намери — дори ако това му костваше живота, но все още нямаше право да умира.
Кайл видя къде се намира. В пустинята, мрака и чернотата около него, но въпреки това трябваше да има следи, той щеше да ги открие. Черити Леърд трябваше да вярва, че той е мъртъв. Може би щеше да действа непредпазливо и лекомислено. Тогава той щеше да нападне неочаквано.
— Това е абсолютна глупост! — пресипнало каза Гърк. — Няма да се хванат и за десет секунди!
— Не е необходимо да се хванат — каза Черити. — Напълно достатъчно е да приземят глайтера. Всичко останало ще уредим с това. — Ръката й се отпусна върху оръжието и тя се усмихна възможно най-самоуверено. В плана й имаше дупки, колкото в рибарска мрежа. Гърк имаше пълно право — това беше безумие. Но нямаха никакъв друг избор.
Отговорът на Гърк беше трудно разбираем изпод огромната сламена шапка, която му бяха нахлупили, за да прикрият поне на пръв поглед грамадния му череп. Джуджето вероятнр щеше да се разяри още повече, ако можеше само да ПРЕДПОЛОЖИ колко смешно изглеждаше в облеклото, което Черити и Нет бяха измайсторили от дрехите на Анджелика. Дори Черити трябваше с усилие да потене смеха си. Можеше само да се надява, че Лидия е права и че на борда на глайтера, който щеше да ги вземе, действително няма хора. Един боец-насекомо, вероятно, би се заблудил от облеклото. Обаче човек — не.
— Добре — каза тя. — Скрийте се.
Нет, Кент и Скудър безмълвно изчезнаха между скалите, докато Лидия застана до Гърк и гохвана за ръката. Сега носеше облекло като на Черити — пъстро избродирана, блестяща дреха в червено, черно и златисто, която скриваше фигурата й до глезените. Лицето й беше скрито под остра качулка, а ръцете й бяха облечени в дълги до лактите ръкавици от фина златиста тъкан. Беше една от двете церемониални одежди, които бяха взели от гардероба на Анджелика, какго и двете дъги колкото лакът пръчки, от жълт метал, част от облеклото на жриците на Шаит.
Черити не се чувстваше добре в тези дрехи. По свой начин и тя, както и Гърк, се чувстваше смешна. Но вече имаше чувството, че разбира защо дрехите и униформите, с които нашествениците обличаха спомагателните отряди от хора, изглеждаха така, сякаш бяха извадени от евтин научнофантастичен филм от шейсетте години: защото наистина бяха такива. Черен лак и роби от злато — примитивно, но ефектно. Лейтенант Стоун се бе оказал добър съветник.