Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
Смъртта, която тя очакваше, не настъпи. Изведнъж й се стори, че целият свят пламна в ослепително ярка, бяла светлина, когато лазерният лъч премина на сантиметри от лицето й и със смъртоносна прецизност проби черепа на четириръкия. Съществото умря, без да издаде звук. Задушаващата хватка на ръцете му се разхлаби и то изведнъж се превърна в една отпусната, мъртва тежест, която затискаше Черити.
Въпреки това Лидия и Гърк трябваше с общи усилия да я освободят от мъртвото насекомо.
Черити отчаяно се мъчеше да диша. Дробовете й горяха, сякаш вдишваше киселина, а непоносимата болка се стелеше на вълни по цялото й тяло. За момент тя изгуби съзнание.
Когато червената пелена пред очите й се разкъса, Скудър и Кент бяха коленичили до нея. Отнякъде се чу пронизително, яростно съскане и точно в мига, когато Черити отвори очи, Скудър вдигна лазерната пушка на Барт и стреля някъде във вътрешността на глайтера. Отекна експлозия. От отворената врата се появиха пламъци и черен дим.
— Бързо! — извика Лидия. — Това нещо има аварийна автоматика! Стартира веднага, щом го нападнат!
Скудър и Кент се спуснаха нататък, докато Черити напразно се опитваше да се изправи на крака. Около нея всичко се въртеше. Тя се опита да направи една крачка, падна на колене и с благодарност пое протегнатата ръка на Лидия. Устата й беше пълна с кръв, а болките в ребрата се усилваха. По-скоро носена от Нет, Лидия и Гърк, отколкото със собствените сили, тя стигна до входа на глайтера и със стон се свлече до стената.
Подът под краката й се затресе. Отекна приглушен, но все по-мощен тътен и в същия момент външната врата на шлюза започна да се затваря; не особено бързо, но неумолимо. След секунда започна да се затваря и вътрешната врата.
Нет и Лидия дръпнаха Черити навътре и този път действително се разминаха на косъм: плъзгащата врата изсвистя зад гърба й като стоманена гилотина и се затвори. Черити политна една крачка напред, пусна ръката на Нет и за малко не се спъна в тялото на третия мъртъв боец насекомо.
— Добре ли си? — попита Нет.
— Да — отвърна Черти и поклати глава. Почти не можеше да диша. Нещо, което тя усещаше като парче стъкло, се бе забило в дробовете й и превръщеше в мъчение всяко вдишване. Въпреки това тя не пое протегнатата ръка на Нет и със стиснати зъби се заклатушка навътре.
Помещението, в което се намираха, беше изненадващо малко в сравнение с размерите на глайтера. През двата триъгълни илюминатора на носа Черити видя, че противно на очакванията на Лидия глайтерът още не бе излетял — но глухият тъген под краката й ставаше все по-мощен. Оставаха им най-много още няколко секунди. И за миг й се стори, че вижда как…
Но това беше невъзможно. Черити дори не посмя да довърши докрай мисълта си.
— Гърк — Черити посочи непознатите контролни прибори и скали на полукръглия пулт пред двата прозореца, — погрижи се да вземеш под контрол това нещо! Бързо!
Думите й бяха излишни. Джуджето вече се бе освободило от сламената шапка и сега, ругаейки, се бореше с една панделка, в която се бе омотала дясната му ръка. Скудър мълчаливо скочи до него, извади ножа си и набързо сряза плата на две, докато през това време Гърк сядаше на пилотското кресло. Но остана в него около секунда; точно толкова, колкото беше необходимо на него и Скудър, за да съобразят, че креслото е конструирано според пропорциите на около двуметров МОРОНИ — ръцете на Гърк бяха прекалено къси, за да могат да достигнат уредите. Той с проклятие отново скочи, повдигна се на пръсти и започна да мърмори нещо под носа си на някакъв непознат, съскащ език, докато пръстите му играеха по бутоните.
— Как си?
Измина почти цяла секунда, преди Черити изобщо да проумее, че въпросът на Скудър е отправен към нея. Откъде само намираше сили в този момент да помисли и за това? Въпреки това тя се усмихна с благодарност и отвърна:
— Добре. Поне съм още жива. Изстрелът беше дяволски добър.
Тя докосна с длан бузата си, по която все още усещаше топлината от лазера. Ако се беше загледала в лъча, сега сигурно щеше да е сляпа.
Скудър я изгледа неразбиращо.