Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
— Още една причина да не губим повече време — добави Кент. — Ако побързаме, ще успеем.
— Какво ще успеем? — попита Скудър.
— Да се върнем в базата — почти ядосано отвърна Кент.
— И защо? — попита Скудър.
— Защо? — Кент шумно пое дъх. — Приятелите ми са там! — разярено продължи той. — Може би съдбата на моите приятели не ви интересува, но аз трябва да се погрижа за хората си! Възможно е някои от тях да са все още живи и да се нуждаят от помощ. Освен това там можем да се отбраняваме по-добре, отколкото тук.
— Глупости! — сряза го Скудър. — Чу какво каза Нет. Ако ни открие, той ще убие и нас, както Барт и другарите ти. Ние…
— Кент има право, Скудър — прекъсна го Черити. — Трябва да се върнем.
— Това е самоубийство! — възпротиви се Скудър. — Според теб колко време ще му трябва, за да събере две и две и да разбере как сме постъпили? Най-късно след един час ще се върне в базата!
— Не казвам, че трябва да го чакаме там — отвърна Черити възможно най-спокойно. — Обаче ни трябват мотоциклети, провизии… цялата ни екипировка е в лагера на бунтовниците. Как мислиш — колко време можеш да бягаш от него пеша?
— Донесох лазера на Барт — каза Нет. — Закачен е на мотоциклета. Трябваше да донеса и другите оръжия, обаче се страхувах.
— Тогава ще чакаме тук и ще стреляме по него, когато се появи — каза Скудър.
— Барт го улучи, Скудър — спокойно каза Нет. — От това той дори не стана по-бавен.
— Сигурно се заблуждаваш — смутено каза Черити. — Барт имаше оръжие от бункера.
Тя с усилие се изправи и се отдалечи на няколко крачки от останалите. Изпитваше смесица от ужас, отчаяние и безпомощен гняв. В момента повече от всичко се нуждаеше от ясна мисъл. Положението им беше — меко казано — безнадеждно. Тя безпомощно се огледа. На три страни се простираше монотонната пустиня, само на изток се издигаше една грозна, огромна сянка, чийто силует започваше да се размазва в здрача. Шаитаан. Почти неволно пръстите й преминаха по верижката на Анджелика, която сега висеше на врата й. Тя…
— Някой идва! — извика Гърк отгоре.
Черити се обърна като ухапана от тарантула и побягна.
Въпреки това Скудър отново я изпревари. Когато Черити стигна до джуджето, той вече беше там и отново бе взел далекогледа.
— Кой е този? — попита Черити, останала без дъх.
Скудър не отговори веднага, а в продължение на няколко секунди напрегнато се взира, после подаде далекогледа не на Черити, а на Нет, която междувременно също както Кент и Лидия бе дошла при тях. Нет погледна и така уплашено потрепера, че отговорът стана почти излишен.
— Това е той! — каза тя. — Ето!
С треперещи ръце тя подаде далекогледа на Черити.
Леърд промени увеличението на електронния далекоглед и черната точка се превърна в един изподраскан „Харли Дейвидсън“, на който седеше висок, тъмнокос мъж. Черити не можеше да види лицето му, но това и не беше необходимо: мъжът носеше матово черна униформа, на гърдите на която пламтеше огненочервено „М“.
— Донеси ми лазера — помоли тя.
Чу как Нет стана и се отдалечи с бързи стъпки, но не свали бинокъла. Мегабоецът караше много бързо и толкова умело, че дори Скудър и неговите шарки биха пребледнели от завист. Но всъщност не изглеждаше опасен, помисли си Черити. Тъкмо напротив — видът му беше по-скоро жалък.
Обаче имаше още нещо — но тя го забеляза едва след няколко секунди.
— Той не е ранен — каза тя.
— Може да е бил само одраскан — предположи Скудър.
Черити поклати глава.
— Не. Нет сигурно се заблуждава. По костюма му няма дори драскотина. Вероятно Барт не го е улучил.
Нет се върна и й подаде лазерната пушка на Барт. Черити хвърли бегъл поглед на индикатора на заряда — батериите бяха заредени повече от седемдесет процента. — Настрои оръжието на минимален диаметър на лъча и максимална мощност и погледна през оптическия мерник.
След секунда отново откри мотоциклетиста. Беше се приближил застрашително бързо за краткото време, през което не го бе наблюдавала.
— Не бързай — тихо каза Скудър.
Черити кимна. Показалецът й се приближи до спусъка, но не го докосна. Ако даже само част от това, което им беше разказала Нет, беше вероятно, то тя имаше право на само един изстрел. Прицели се много внимателно, после свали оръжието, прокара ръце през очите си и отново се прицели.