Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
Той прибра пушката и се приготви да продължи, когато видя нещо, което го накара да замръзне на мястото си: от една от кулите на Шаитаан излетя глайтер, който бързо се приближаваше към него.
Кайл побягна. Не можеше да бъде случайност. Сега вече знаеше как Леърд искаше да стигне до Шаитаан. Той не беше съвсем сигурен дали би могъл само да се възхищава на нейното хладнокръвие или да се ядосва на глупостта й. Наистина ли тя си въобразяваше, че една открадната роба и един плячкосан предавател са достатъчни, за да заблуди екипажа на глайтера? Това беше смешно — а при определени обстоятелства смъртоносно. Стражите на Шаитаан имаха съвсем еднозначни заповеди. Щяха да разкрият измамата и да убият Леърд и всичките й спътници, без да се поколебаят. А това не биваше да се случва. Задачата му беше при всички случаи да я отведе жива при Даниел.
Кайл бягаше с всички сили — но, естествено, недостатъчно бързо. Глайтерът наближи и започна да се спуска. Кайл се опита да прецени мястото, на което щеше да се приземи летящият диск; на повече от миля и половина от него, даже и при неговата бързина прекалено далеч, за да може да стигне навреме до Леърд. Той реши да се откаже поне отчасти от маскировката си и с това да поеме риска да бъде разкрит от Леърд или някой от спътниците й. Той светкавично смени посоката и хукна нагоре по една пясъчна дюна. Глайтерът се спусна косо към земята, после направи рязък завой и неочаквано се отправи към Кайл, когато екипажът забеляза мъжа на билото на хълма.
Кайл бързо се отдръпна в прикритието на дюната. За секунда беше зърнал Леърд — във всеки случай предполагаше, че един от трите силуета на края на зоната на смъртта беше неин. И с малко късмет той беше останал незабелязан от нея.
Той наведе поглед и се разгледа. Маскировъчният му костюм, също както и тялото му, се беше възстановил поне отчасти. Черният полусинтетичен, полужив плат все още висеше на парцали, а тук-там имаше големи, грозни, овъглени места, които никога нямаше да оздравеят — но огненочервеното „М“ на гърдите и гърба ясно се виждаха. Кайл можеше само да се надява, че импулсивният генератор в молекулярната структура на костюма все още функционира. Ако глайтерът дойде и бордният му компютър не улови уговорения сигнал, Кайл щеше да бъде изпепелен.
Глайтерът се приближи, направи рязък завой и като хищна птица от стомана и стъкло се спусна към Кайл. Кристалите на двата тежки бордни лазера блеснаха застрашително в червено и угаснаха.
Кайл въздъхна облекчено, когато за няколко секунди глайтерът зависна напълно неподвижно над него. Той успя да види движещите се зад прозорците сенки на съществата от прислугата. Или предавателят в костюма му все още работеше, или двете същества бяха видели червеното М върху дрехите му и сега не знаеха какво да правят.
Ръката на Кайл потърси един бутон върху овъглените останки от колана и го натисна. Миниатюрният приемник в дясното му ухо щракна. Предавателят все още работеше.
Но очакваната реакция закъсняваше. Може би екипажът на глайтера не приемаше обаждането му, или пък той вече не беше в състояние да приеме отговора му.
Кайл не загуби нито миг в търсене на обяснение. Вместо това той отново вдигна ръце и с езика на знаците обясни на екипажа, че всичко е наред. Глайтерът остана неподвижен още секунда, после отново рязко набра височина и се отдалечи.
Кайл се затича. Беше спечелил само няколко секунди. При вида на Леърд екипажът на глайтера щеше да реагира според заповедите — а повредата на предавателя пречеше на Кайл да издаде нови. Той се спусна между дюните и се изкатери на един хълм.
Когато глайтерът се приземи, той беше на по-малко от три четвърти миля от Леърд и останалите. Вече нямаше никакъв шанс да пристигне навреме, за да може поне да ги предупреди.
Но можеше да направи нещо друго.
При сблъсъка с насекомото и двамата излетяха от глайтера. Черити усети как краката й се отделят от земята, как безпомощно полита във въздуха, после небето и земята се запремятаха пред очите й и тя падна.
Беше истински късмет, че при падането не натроши всичките си кости — но боецът насекомо искаше да я обезвреди веднъж завинаги. Сухите му, покрити с рогово вещество ръце се сключиха с нечовешка сила около гърдите й и изкараха въздуха рт дробовете й. Искаше й се да изкрещи, но не можеше. Тя едва не загуби съзнание от пронизващата болка. Усети как едно от ребрата й поддаде и се счупи. Пред очите й се разстла червена пелена и изведнъж усети горчивия вкус на кръв в устата си. С ъгълчетата на очите си успя да забележи как Гърк и Лидия едновременно се нахвърлиха върху четириръкия и се опитаха да го откъснат от нея или поне да разхлабят хватката му. Но чудовището увеличи още повече убийствения натиск върху ребрата и гръбначния й стълб.