Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
Тъмночервената диря по кожата на Нет беше следа от изгаряне от лазер.
— Какво е това? — попита Кент, макар също като Черити и Скудър да знаеше какво е причинило изгарянето на хълбока на Нет.
— Ясно е, че няма да разберем, докато се въртим наоколо — каза Гърк. — Искам да огледам раната.
Черити се поколеба, но Скудър, изглежда, имаше голямо доверие в способностите на джуджето — той стана и направи съответен жест към Черити и Кент също да направят място. Джуджето коленичи до вастенландката, наведе се над раната и със сухите си старчески ръце се зае да масажира шията и слепоочията й. И Нет действително след секунди със стон отвори очи.
— Виждате ли? — ухилено каза Гърк. — Така се прави!
Черити се отказа да отговаря. Вместо това свали манерката от колана си, клекна отново до Нет и внимателно повдигна главата й. Нет изстена от болка, но я погледна с благодарност и жадно отпи на едри глътки.
— По-добре ли е? — попита Черити.
Нет кимна. Очите й трескаво блестяха, а през тънкия плат на блузата Черити усети, че цялото й тяло трепери.
— Благодаря — прошепна тя.
— Какво се е случило? — нетърпеливо попита Кент. — Защо си напуснала базата? Какво става с Арсън и останалите?
— Те са мъртви — отвърна Нет.
— Мъртви? — Кент се изопна като свещ.
— Аз… поне така мисля — каза Нет. — Ако… някои са оцелели, то те не са много. Той беше… като обезумял.
— Той? — Кент възбудено се наведе напред. — За кого говориш? Какво се е случило? Ездачите ли…
— Никакви ездачи — прекъсна го Нет. Погледът й гореше, сякаш споменът за преживяното отново събуди у нея смъртен страх.
— Кой тогава, по дяволите? — процеди Кент през зъби. — Говори най-после!
Черити направи предупредителен жест.
— Моля ви, Кент! — И продължи, обръщайки се към Нет: — Какво се е случило? Просто разказвай поред!
Трябва да бягате! — каза Нет. Изведнъж в гласа й се появи нотка на паника. — Той може всеки момент да се появи тук! Бягайте!
— Спокойно — отвърна Черити. — Все едно какво се е случило, няколко минути сега не са от значение. — Въпреки тези думи тя леко се изправи и се обърна към Гърк. — Върви на хълма и си отваряй очите! За нейна изненада този път Гърк се отказа от вечните си забележки, а се обърна послушно и след като взе далекогледа от Скудър, пое нагоре.
— И така?
— Ние бяхме нападнати — започна Нет. — Беше един… мъж. Сам. Той уби Барт и Арсън, и всички, които бяха в централата. Аз останах да лежа и се преструвах на мъртва, затова той не ме забеляза, но чух шум от кораба…
— Един сам мъж, казваш? — В гласа на Скудър се четеше нескрито съмнение.
Нет кимна.
— Изглеждаше толкова безобиден — каза тя. — Аз… изпитах съчувствие към него, когато Арсън го доведе…
Тя започна да разказва за случилото се с тих, но уверен глас. Никой не я прекъсваше, но от време на време Черити хвърляше поглед към останалите. За нея не остана скрита засилващата се тревога, изписана на лицето на Скудър.
Изминаха повече от десет минути, преди Нет да свърши разказа си. Беше си починала, докато разказваше; сега вече седеше без чужда помощ между Черити и Скудър, а лицето й беше все още бледо, но по-скоро от уплаха, а не от слабост.
— И всичко това да е направено от сам човек? — още веднъж каза Черити, когато Нет свърши.
— Вярвам й — каза Скудър. Черити го погледна въпросително и шаркът продължи — Слушал съм за тези мегабойци. Те са един вид изкуствено създадени свръххора — безумно бързи и почти ненараними.
— Вярно е — каза Нет. — Аз… дори не видях как той се нахвърли върху Барт. Барт го улучи с лазерите, но не му причини нищо.
Никой не се обади. Лицето на Скудър изведнъж сякаш се вкамени, Черити също почувства гняв и мъка, като си помисли за широкоплещестия шарк със зелена коса. Не се бяха познавали достатъчно дълго с Барт, за да могат да станат истински приятели, но тя по някакъв начин бе харесвала добродушния великан, който толкова много обичаше да се прави на грубиян. А за Скудър той беше приятел, един от съвсем малкото, които беше имал.
— И къде е той сега? — попита тя.
— Предполагам, че ви търси — отвърна Нет. — Взе един от мотоциклетите и пое към града.
— Казваш, че това е станало преди един час? — попита Скудър.
Нет кимна.
— Приблизително. Не знам колко време съм пътувала.
— Това означава, че сега вече е в жилището на Анджелика — ядосано каза Скудър. — Ако не е бил задържан, със сигурност вече знае какво се е случило.