Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
От зеления кристал на дулото на лазера блесна тънък като нишка, ослепителен лъч и мъжът заедно с мотоциклета изчезна в оранжевочервено огнено кълбо, което изведнъж, сякаш от Нищото пламна над пустинята.
Заслепена, Черити затвори очи, преброи наум до пет и отново погледна през оптическия мерник.
Там, където преди мигове беше мотоциклетът, пясъкът кипеше. Нажежени до червено метални отломки бяха разпръснати наоколо, а малко по-нататък лежеше тъмна фигура, цялата в пламъци. Странно защо, но Черити не изпита никакво удовлетворение, че е убила противника си. Все едно какво беше направил — мъжът отсреща беше човек, а не някакво насекомоидно чудовище, дошло от звездите.
Тя мълчаливо стана, сложи предпазителя на лазера и се обърна.
— Мегабоец! — иронично каза Гърк. — Ха!
10
Болка. Агония. Страх. Никога досега Кайл не беше изпитвал гакива мъки. Спомените му бяха изтрити, изчезнали, изгорени на черна шлака, както и тялото му.
Вече не знаеше кой е. Какъв е. Къде е. Съзнанието на Кайл се бе превърнало в миниагюрна, светеща бяла точка в Нищото, едно ослепително слънце от болка и неописуемо страдание, в което имаше място само за страх и агония — и желанието да умре.
Но той не умря. Тялото му беше ранено по-тежко от всеки друг път. Беше изгорено, запратено с невъобразима сила срещу скалите, прободено от нажежени до червено отломки, залято с горящ бензин и кипяща лава, но все още живо.
Той в най-истинския смисъл на думата опозна ада, премина през пламъците на Хадес, но някъде в тялото му, превърнато в една единствена пулсираща капка плазма, все още имаше живот.
Клетките се промениха. Изгорената тъкан започна да се възпроизвежда, нерви и мускули, които бяха изчезнали, започнаха да се възстановяват с фантастична бързина, костите започнаха да се образуват отново.
Дори създателите на Кайл вероятно биха се учудили, ако можеха да видят колко съвършено работеше изкуствено създаденият регенерационен механизъм на тялото му.
Изминаха часове, които се сториха безкрайни за Кайл. Падна нощта, а с нея и един ужасен студ, който причини нови, непоносими болки на осакатеното му тяло. Ако можеше, Кайл би крещял и би се самоубил, ако беше в състояние да го направи.
Черити инстинктивно се наведе, когато следващата експлозия разкъса нощта. Едно ослепителнобяло огнено кълбо за части от секундата превърна пустинята в гротескна черно-бяла картина от строги сенки и линии, а след миг над хълма отекна оглушителният тътен на детонацията. На мястото на яркото нажежено кълбо сега се появи трепкащата светлина на пламъците. На жълто-червения хоризонт като сенки профучаваха летящите дискове, като кошмарни чудовища, идващи от Нищото, бълваха огнените си мълнии и отново изчезваха, безшумни като призраци и десетократно по-смъртоносни.
Черити внимателно залегна, завъртя се и изпълзя на четири крака при останалите, които бяха потърсили прикритие в една цепнатина между скалите. Мястото беше прекалено тясно за петима, но това беше единственото скривалище, което им позволяваше да останат незабелязани и от въздуха. Черити не се съмняваше, че летящите убийци над тях са снабдени не само с оръжие, но и с всички възможни наблюдателни и локационни прибори.
Едва след като достигна до сигурното прикритие на скалите, тя се осмели да се изправи и отново да поеме дъх. Въздухът в гърлото й беше горещ. Бяха отдалечени на почти две мили от подземното скривалище на бунтовниците и въпреки това усещаха горещината от експлозиите толкова силно, сякаш стояха в непосредствена близост.
Кент я гледаше втренчено. Не каза нищо, но Черити видя отчаяната надежда в очите му. Тя също замълча и леко поклати глава. Кент рязко се обърна. Там, отсреща, всички вече бяха мъртви. Възможно беше някои от приятелите на Кент да бяха останали живи след нападението на мегабоеца, но едва ли някой би могъл да оцелее под градушката от лазерен огън и бомби, с които търтеите на Даниел обсипваха базата от повече от двайсет минути.
Пак бяха имали късмет, помисли си Черити. Бяха на по-малко от две мили от замаскирания вход на подземното съоръжение, когато първите летящи дискове се появиха на хоризонта; и вероятно дължаха живота си единствено на факта, че търтеите се управляваха от роботи. През първите пет минути търтеите бомбардираха тайната база на бунтовниците по всички правила на изкуството. Едва след това се разпръснаха, за да претърсят околността. Ако търтеите бяха започнали с бомбардировка на цялата местност, с тях щеше да е свършено.