Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
Черити потърси манерката на колана си. Гърлото й гореше от сухата горещина, която изгаряше дъха й. Но тя устоя на изкушението да пие. Никой от тях не би могъл да предвиди колко време ще трябва да останат в това скривалище или кога пак ще намерят вода.
— Май очистихме онзи тип твърде късно — неочаквано каза Кент.
Скудър и Лидия изобщо не реагираха. Кент с пламтящи очи погледна джуджето, докато на Черити й трябваше известно време, за да схване какво има предвид.
— Мегабоеца ли?
Гърк кимна.
— Сигурно е съобщил къде се намира скривалището на бунтовниците.
— Не вярвам — каза Скудър.
— Защо? — Гласът на Кент звучеше остро, почти враждебно, но хопи-индианецът ни най-малко не се впечатли.
— Защото тогава щяха да нападнат много по-рано — невъзмутимо каза той. Той кимна към пъкъла, в който търтеите бяха превърнали скривалището на бунтовниците. — Ако питате мен, те винаги са знаели къде се намира скривалището.
— Що за глупост! — запротиви се Кент. Почти крещеше.
Скудър се канеше да отвърне нещо, но Черити му хвърли бърз, заклинателен поглед и почти незабележимо поклати глава. Скудър я разбра и замълча.
При това всички знаеха — включително и Кент, — че Скудър има пълно право. Вероятно на тази планета не ставаше нищо, за което нашествениците да не знаят. Но досега бунтовниците на Кент не бяха представлявали заплаха, просто защото не бяха истински бунтовници, а по принцип само големи деца, които си играят на война, но не се осмеляват наистина да предприемат нещо. За това се грижеше правилото на стоте, помисли Черити с горчивина. Може би това, което ставаше в момента, беше отговор на убийството на Анджелика.
Сякаш отгатнал мислите й, Кент се обърна към Лидия и впери поглед в нея.
— Ти… ти си виновна за това — каза той. — Нямаше да се случи, ако ти не…
— Стига — сряза го Черити. Кент понечи да възрази, но тя го погледна така гневно, че той онемя. — Наистина няма никакво значение защо го правят — убедено каза тя. — Ако сега започнем взаимно да се обвиняваме, Даниел вече е спечелил.
— Та той така или иначе вече спечели! — процеди през зъби Кент. — По дяволите, как мислиш, колко още ще живеем? Накъде си тръгнала? — Той посочи горящата равнина, засили се и блъсна главата си в скалата. Но дори не изкриви лице от болка. — Как мислиш, колко далеч ще стигнем, пеша и без вода? Не можем да се върнем в града, а през пустинята са двеста мили до най-близкото селище! Като изключим факта, че утре сутринта тук ще гъмжи от ездачи.
Черити го изгледа изплашено и също толкова изпитателно. По лицето на Кент се изписа триумфираща, злорада усмивка.
— Той е прав — каза Лидия. Това бяха първите думи, които произнасяше от часове насам. Черити не беше допускала, че Лидия изобщо забеляза какво става около нея. — Те пристигат винаги, когато търтеите нападнат нещо.
— Още една причина да изчезваме оттук — каза Гърк.
— И как? — Скудър ядосано посочи прелитащите сенки по небето. Огънят постепенно отслабваше, но от време на време някой от малките кръгли глайтери се спускаше над горящите руини или над пустинята и изпращаше кратки лазерни залпове. — Те стрелят по всичко, което се движи!
— Та те са само четири! — троснато каза Гърк. — Бихме могли да ги свалим!
— Та пет минути след това да се появят петстотин, а? — каза Скудър. — Ти си луд, джудже!
— Да не би да имаш по-добра идея, върлино? — ядосано отвърна Гърк.
— Престанете да се карате — кратко заповяда Черити.
Не можеха да останат тук и просто да чакат. Не можеха и да се махнат. Даже и ако противно на всякаква логика успееха да се измъкнат от търтеите — нямаше къде да избягат.
Всъщност почти нямаше, помисли си Черити.
Погледът й потърси размазаната, сянка на Шаитаан. Титаничното здание беше прекалено далеч, за да се вижда и през нощта, но от време на време металните кули се озаряваха от светлината на пожара, появяваха се като призрачни сенки и отново изчезваха. Черити се опита да прецени разстоянието до там. Не успя. Можеше да са пет мили, но също така можеше и да са петдесет. Нямаше представа колко голяма беше тази чудовищна постройка в действителност.
— Знам какво си мислиш — внезапно каза Гърк. Черити вдигна поглед и едва сега осъзна факта, че не само джуджето, а и другите трима я наблюдават. — Невъзможно е.
— Не е — каза Лидия. — Има само четири или пет мили до края на оната на смъртта. Ако стигнем до там, можем да повикаме глайтер.