Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
Почти против волята си, тя хвана другата ръка на Гърк. Сега той вече напълно приличаше на дете, водено от две жени. С другата ръка тя потърси тежкото украшение на врата си, поколеба се още секунда — и решително натисна камъка. Усети как изкуственият рубин леко поддаде и изщрака. Някъде там, отсреща, в странната сграда сега щеше да светне една лампа.
Времето сякаш спря. Лидия й бе казала, че няма да трае много дълго — малката флота от глайтери стоеше винаги в готовност да реагира на повикването на някоя от жриците на Шаит, а за летящите дискове петте мили през зоната на смъртта бяха само един скок. Но времето беше относително, а през следващите две минути на Черити й хрумнаха поне двеста причини планът им да не може да се реализира. Но сега вече нямаше място за отстъпление.
— Идват — неочаквано каза Гърк.
Черити вдигна поглед, но й трябваха няколко секунди, за да открие малката мигаща точка, отделила се от една от спираловидните кули, кояго сега се движеше към тях. Сърцето й заби по-бързо.
— Това е последният ни шанс — промърмори Гърк. — Все още можем да изчезнем. Ако сме разумни, то…
— Затваряй си устата — прекъсна го Черити.
— Уф — изпъшка Гърк, но послушно замълча.
Глайтерът се приближаваше с бясна бързина. Както почти всички превозни средства на нашествениците той приличаше на диск, но беше по-голям от повечето глайтери, а през основата му преминаваше златист, лъскав назъбен гребен, от двете страни на който се намираха два илюминатора от матирано стъкло. На пръв поглед изглеждаше като череп на стоманен дракон.
Глайтерът забави скоростта си и сякаш се приготви за кацане, но после зависна и полетя ниско над скалите, като описа широк кръг. Черити уплашено потръпна.
— Какво прави? — прошепна тя.
— Не зная — също така тихо отвърна Лидия. — Обикновено кацат веднага.
— Търси си позиция, удобна за стрелба — изсъска Гърк. — Казах ви още в началото, че това е лудост!
„Вероятно той има право“ — помисли си Черити. Но това прозрение май беше малко позакъсняло.
Дискът започна бавно да се спуска надолу. Черити забеляза неясно движение зад непрозрачните стъкла и почти веднага видя двете къси дула, завършващи с матово примигващи кристали, разположени вляво и вдясно на диска. Глайтерът беше снабден с опасни оръжия.
Дискът се спускаше надолу с направо непоносима мудност. Плоската му основа докосна земята. Вдигна се вихрушка. Черити инстинктивно хвана качулката си. Гърк отскубна ръката си и също нервно задържа сламената си шапка. Дете с лице на столетник едва ли би могло да убеди и един морон.
Когато вихрушката се уталожи, глайтерът се бе приземил. Една тясна врата се отвори с бръмчене и отвътре се появи гротескното лице на мравка. Не се канеше да излиза навън.
— Хайде — прошепна Лидия. — Няма да правим нищо. Просто елате с мен.
— Безумие — прошепна Гърк. — Това е…
Черити стисна още по-силно пръстите на джуджето и останалата част от думите на Гърк премина в стон.
Мравката отстъпи малко встрани, за да ги пусне да влязат, но Черити имаше чувството, че почти физически усеща недоверието в блестящите й фасетъчни очи. Беше просто невъзможно всичко да мине гладко.
И, разбира се, не мина гладко.
Създанието безропотно пропусна Лидия, но когато Гърк поиска да влезе в глайтера, то вдигна две от четирите си ръце и направи отсечен, повелителен жест. Третата ръка остана свободно на мястото сидокато четвъртата сякаш случайно се насочи към дръжката на едно от четирите лъчеви оръжия, пъхнати в колана му. Отекна свистящ звук.
— Какво иска той? — попита Черити.
Лидия отвърна със звук, подобен на издадения от мравката, преди да се обърне към Черити.
— Той пита кой е този — каза тя. — Струва ми се, че иска да види лицето му.
— От това се страхувах — въздъхна Черити. — Кажи му, че имам особени пълномощия.
Лидия я погледна изненадано, но послушно се обърна към мравката и отново издаде онези неразбираеми свистящи звуци. Черити реши, че трябва да я разпита откъде знае езика на нашествениците.
— Иска да го види — каза Лидия.
— Разбира се. Един момент, моля. — Черити пусна ръката на Гърк, бръкна под робата си и извади от кобура малкия автоматичен пистолет. Не направи грешката да изважда оръжието изпод дрехата, защото знаеше, че четириръките са дяволски бързи.