В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
— Не се съмнявам, че са ваши врагове — отвърна търпеливо Барлър, — но вашите врагове не е задължително да са и наши прагове. Освен това — продължи той, леко повишил тон, — може би точно фактът, че сте се изплъзнали, ме кара да се съмнявам.
— Да не би да предпочитате да ни бяха изпозастреляли? — попита жлъчно Нет.
— Живея вече над четиридесет години тук — отвърна Барлър, — и самият аз съм унищожавал някои от тези животни. Но никога досега не съм чувал някой да е успявал да се изплъзне от техен самолет, камо ли пък да го унищожи.
— Не бяхме ние — повтори Черити за кой ли път. — Това беше оня танк.
Вместо да отговори, Барлър хвърли на Жан дълъг укорителен поглед. Черити бе разбрала едва след известно време, че действително никой тук в Зоната не знаеше за съществуването на леопарда. Жан наистина беше пазил само за себе си в продължение на години тайната на своето откритие. Досега Барлър не беше казал нито дума по този въпрос, но беше изпратил двама от своите хора на острова, за да огледат крепостта на Жан.
— Даже и да съществува този танк — каза Барлър след известно време, — то тогава ще трябва да ми обясните следното: самолетите патрулират почти непрекъснато над реката, а вие не сте единствените хора, които са нападани от тях. Ако това нещо стои наистина там и ако реагира напълно автоматично, щом някой човек е застрашен, защо тогава не е стреляло още преди петдесет години?
Черити се поколеба за миг, преди да отговори. Беше си поставила същия въпрос още преди часове, когато се намираха заедно с Жан във вътрешността на леопарда. И й се струваше, че се догажда за отговора.
— Мисля, че танкът не е защитавал нас, а мен — произнесе тя колебливо.
Барлър сви вежди.
— Разбирам — каза той иронично. — Електронният му мозък е програмиран за спасението на осемдесет и пет годишни астронавтки. Най-малкото, ако са така добре запазени като вас.
— Не — отвърна сериозно Черити. — Но това нещо — тя разкопча двете горни копчета на униформата, извади през глава тънката здрава верижка и показа на Барлър своята разпознавателна плакета, но веднага я дръпна назад със съжалително свиване на раменете, когато французинът поиска да я вземе в ръце.
— Няма да ви послужи за нищо — поясни тя. — Не ме питайте как функционира, но тези „пропуски“ са настроени само към тези, които ги носят. Функционират единствено, когато се намират в ръцете на законния си притежател.
— Документ за клас „А“! — Барлър сви одобрително устни.
— Вие знаете какво е това?
— Разбира се — отвърна спокойно Барлър. — Аз пак ви повтарям, капитан Леърд, в течение съм на някои неща. — Той отново се облегна на мотора, погледът му се отправи покрай Черити някъде в пространството, а накрая се обърна към Жан. — Значи ти си открил този танк преди пет години — каза той.
Жан кимна.
— Да — призна той несмело.
— Никога ли не ти се е удало да направиш нещо с него? — попита Барлър. — Искам да кажа, освен да си седиш вътре и да залагаш на карта живота на всички ни?
Жан отбегна погледа му, докато клатеше смутено глава.
— Не много. Аз… открих как се включва главният компютър. Той е закодиран по някакъв начин, но съм сигурен, че ще мога да открия кода. Вече бях започнал да изпробвам всички възможности.
— О-о — Барлър се усмихна развеселено. — Искаш да кажеш, че си щял да опитваш като луд, докато не откриеш истинския код?
Жан кимна.
— Че как иначе?
— Да, как иначе — отвърна Барлър. Той погледна към Жан с истинско съчувствие и поклати глава, сякаш не можеше да проумее неговата наивност. — Боя се, че ще е трябвало доста дълго да си играеш на проверки. Какво мислите, капитан Леърд, колко време щеше да му е необходимо?
Черити сви рамене.
— Не съм сигурна — каза тя, — но ако работи всеки ден по десет часа… сто, а може би и сто и петдесет хиляди години.
Жан пребледня, а Барлър се усмихна иронично и след това пак посочи към плакетата, която Черити продължаваше да държи в ръката си.
— Значи смятате, че танкът е реагирал на нея?
— Не знам — призна Черити. — Но ако всичките му системи все още функционират нормално, той сигурно е приел сигнала и го е разшифровал. И когато електронният му мозък е стигнал до заключението, че това нападение застрашава живота ми… — тя направи неуверено движение с двете си ръце, — е, тогава той е реагирал, както предвижда програмата му за подобен случай.