Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

После, тъй като Маги бе на възраст, когато децата искат да знаят всичко, на Нюела й се беше наложило да обясни, че това е стара ирландска поговорка, която означава, че някой се разхожда на мястото, където един ден ще те погребат.

Сигурно съществуваше някакво просто обяснение за онова, което бе открила днес, реши Маги. От шестте посетени гроба четири, включително и този на Нюела, имаха звънчета в основите на паметниците — всички те бяха напълно еднакви по тегло и големина. Изглеждаше също така, че звънчето бе махнато от земята край надгробната плоча на мисис Райнлендър. Явно само на една от приятелките на Грета Шипли не бе отдадена тази странна почит — ако, разбира се, такова бе значението на откритото от нея.

Докато допиваше кафето и поклащаше глава, отказвайки предложението на усмихнатата сервитьорка да й долее, в главата на Маги изплува едно име: мисис Бейнбридж!

И тя като Грета Шипли живееше в „Латъм Майнър“ от откриването му. Сигурно също познаваше всички тези жени, осъзна Маги.

След като се върна в колата си, Маги се обади на Летиция Бейнбридж по клетъчния телефон. Тя беше в апартамента си.

— Ела направо тук — каза тя на Маги. — Ще се радвам да те видя. Тази сутрин ме беше обзела някаква меланхолия.

— Тръгвам — отвърна Маги.

След като остави слушалката, тя бръкна под седалката, за да извади звънчето, което бе взела от гроба на Нюела. Сложи го в дамската си чанта.

42

Това беше една от най-дългите седмици в живота на Малкълм Нортън. Шокът от отказа на Нюела Мур да продаде къщата си, последван от съобщението на Барбара, че възнамерява да отиде при дъщеря си във Вейл за неопределено време, му бяха подействали вцепеняващо и опустошително.

Трябваше да получи онази къща! Това, че беше казал на Джанис за предстоящите промени в „Уетлънд Акт“ бе ужасна грешка. По-добре да беше рискувал да подправи подписа й върху документите за ипотеката. Толкова беше отчаян.

Ето защо, когато Барбара го свърза с шефа на полицията Брауър в петък сутринта, Малкълм усети как по челото му избива пот. Отне му няколко мига да се съвземе достатъчно, за да се увери, че от тона му ще лъха добро настроение.

— Добро утро, шефе. Как сте? — попита той, като се опитваше да звучи весело.

Чет Брауър явно не бе в настроение за празни приказки.

— Добре съм. Бих искал днес да намина да си поговорим няколко минути.

За какво? — помисли си Малкълм, моментално обхванат от паника, но отвърна сърдечно:

— Чудесно, но ви предупреждавам, че вече си купих билети за бала на полицията. — Дори в собствените му уши този опит да се пошегува прозвуча нелепо.

— Кога сте свободен? — попита рязко Брауър.