Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

— Само още нещо. В колко часа мистър Нортън дойде в дома ви?

— Малко след шест, струва ми се — отвърна искрено. Брауър стана и кимна към интеркома на бюрото й.

— Бихте ли съобщили на мистър Нортън, че искам да го видя за минутка?

Когато шефът, на полицията Брауър се върна в кабинета на адвоката, той не хаби думите си.

— Мистър Нортън, разбрах, че папката, която сте взел от мисис Хофман миналия петък, е била за сделката с Мур. Кога трябваше да се осъществи тя?

— В понеделник сутринта в единадесет — каза му Нортън. — Исках да се уверя, че всичко е в ред.

— Вие сте бил купувачът, но мисис Мур не е имала друг адвокат, който да я представлява? Не е ли доста необичайно?

— Съвсем не. Всъщност идеята беше нейна. Нюела смяташе, че изобщо не е необходимо да търсим друг адвокат. Давах й добра цена и щях да й предам парите чрез чек. Тя също така имаше правото да остане в къщата до първо число на следващата година, ако желаеше.

Шефът на полицията Брауър се вгледа мълчаливо в Малкълм Нортън за известно време. Накрая стана да си върви.

— Само още нещо, мистър Нортън — рече той. — Пътуването от къщата на мисис Хофман до дома ви не може да ви е отнело повече от двадесет минути. Така че сте пристигнали вкъщи малко след шест и половина. А твърдите, че е било почти седем. Ходихте ли някъде другаде?

— Не. Може би греша за времето, когато съм се прибрал.

Защо ми задава всички тези въпроси? — зачуди се Нортън. — В какво ме подозира?

43

Когато Нийл Стивънс се върна в Портсмут, майка му веднага разбра по изражението му, че не бе успял да открие младата нюйоркчанка.

— Сутринта изяде само една филийка — напомни му тя. — Нека ти направя закуска. В края на краищата — добави, — вече не ми се удава често да се суетя около теб.

Нийл потъна в един стол до кухненската маса.

— Струва ми се, че се суетиш около татко на пълен работен ден.

— Така е. Но ми харесва.

— Къде е татко?

— В офиса си. Кора Гебарт, жената, на чиято маса спряхме снощи, се обади и попита дали не може да дойде да поговори с него.

— Разбирам — отвърна отнесено Нийл, подрънквайки с приборите, които майка му беше поставила пред него.

Долорес спря приготовленията, обърна се и го погледна.

— Когато започнеш да си играеш така, това означава, че си притеснен — забеляза тя.

— Притеснен съм. Ако миналия петък се бях обадил на Маги, както възнамерявах, щях да взема телефонния й номер, щях да мога да й позвъня и щях да науча за станалото. И щях да бъда тук, за да й помогна. — Направи пауза. — Мамо, ти не знаеш как жадуваше да прекара това време с мащехата си. Никога не би се сетила, като я гледаш, но на Маги никак не й е било лесно.

Докато хапваха палачинки с бекон, той й разказа всичко, което знаеше за Маги. Онова, което премълча, бе колко ядосан е на себе си, че не знаеше повече.

— Струва ми се, че наистина е чудесна — каза Долорес Стивънс. — Нямам търпение да се запозная с нея. Но ме чуй, трябва да престанеш да се самоизмъчваш. Тя е в Нюпорт, оставил си й бележка, а имаш и телефонния й номер. Със сигурност ще се свържеш с нея днес или пък тя ще ти се обади. Така че се успокой.