Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

— Ще играем голф чак в един часа — каза Робърт Стивънс, — а „Латъм Майнър“ не е много далеч от клуба. Защо не се обадиш да провериш дали не можеш да си уредиш среща сега или поне да вземеш някакви материали за клиентите си.

— Никога не отлагай днешната работа за утре — промърмори Нийл с усмивка. — Освен, разбира се, ако преди това не успея да се свържа с Маги. Сигурно вече се е прибрала.

След като телефонът иззвъня безрезултатно шест пъти, той остави слушалката.

— Още я няма — рече мрачно. — Окей, къде е указателят? Ще се обадя в „Латъм Майнър“ да приключа с тази работа.

Д-р Уилям Лейн бе самата любезност.

— Обаждате се в много подходящ момент — каза той. — Един от най-хубавите ни апартаменти е свободен — двустаен, с тераса. Имаме само четири такива жилища и в останалите три живеят очарователни двойки. Елате веднага.

44

Д-р Лара Хорган, новият съдебен лекар на щата Род Айлънд, не можеше да си обясни каква бе причината за безпокойството й. Но всъщност седмицата не беше лека за отдела й: смъртните случаи при произшествия включваха две самоубийства, три удавяния и едно убийство.

От друга страна, по всичко изглеждаше, че смъртта на жената в резиденцията „Латъм Майнър“ бе чиста рутина. И все пак нещо в нея я безпокоеше. Медицинската история на починалата жена, Грета Шипли, бе абсолютно ясна. Предишният й лекуващ лекар се беше пенсионирал, но приемникът му потвърждаваше, че от десет години мисис Шипли страдаше от хипертония и бе преживяла поне един инфаркт.

Д-р Уилям Лейн, директор и лекуващ лекар в „Латъм Майнър“, изглеждаше компетентен. Персоналът имаше опит, а удобствата бяха първокласни.

Фактът, че на мисис Шипли й беше прилошало на погребалната литургия на приятелката й, Нюела Мур, жертвата на убийството, както и второто прилошаване, бяха красноречиви доказателства за напрежението, на което сигурно е била подложена.

Д-р Хорган бе свидетелка на много случаи, когато възрастен съпруг или съпруга си отиваше часове, дори само минути след смъртта на своя спътник. Човек, ужасен от смъртта на близък приятел, лесно би могъл да преживее същия фатален стрес.

Като щатски съдебен лекар д-р Хорган бе запозната с обстоятелствата около смъртта на Нюела Мур и добре съзнаваше колко биха могли да разстроят някой, толкова близък на жертвата, колкото е била мисис Шипли. Многобройните жестоки удари по тила на мисис Мур се бяха оказали фатални. Примесените с кръвта и косата песъчинки говореха, че нападателят бе намерил оръжието, вероятно камък, някъде на брега и бе влязъл в къщата, носейки го със себе си. Това също така показваше, че нападателят е бил наясно — обитателката на къщата е дребна и крехка, а може би дори бе познавал мисис Мур. Ето я причината, каза си тя. Натрапчивото усещане, че смъртта на Нюела Мур някак си е свързана с тази в „Латъм Майнър“, изглежда ми праща тревожни сигнали. Реши да се обади на нюпортската полиция и да попита дали вече са попаднали на някаква следа.