Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Щеше да й е приятно да го види. Винаги бе забавен по някакъв необичаен начин. Запита се дали беше разговарял с Ърл Бейтмън за неочакваното му посещение в понеделник вечерта. Надяваше се да го е направил.

Тъй като не желаеше да остава повече в кухнята, тя сложи всичко върху поднос и го отнесе в дневната. Независимо, че Нюела бе намерила смъртта си тук преди по-малко от седмица, Маги бе осъзнала, че за нея това е била една щастлива, уютна стая.

Задната и страничните стени на камината бяха почернели от сажди. Духалото и машата в огнището свидетелстваха за честа употреба. Маги можеше да си представи буйния огън в студените нюингландски вечери.

Книжните лавици бяха претъпкани с все интересни заглавия, много от тях — познати, а други би искала да прочете. Вече беше прегледала фотоалбумите — десетките снимки на Нюела с Тим Мур показваха двама души, които очевидно се радваха да бъдат заедно.

По-големи, сложени в рамки фотографии на Тим и Нюела — на лодка с приятели, на пикник, на официални вечери, на почивка — бяха окачени по стените.

Удобният, стар дървен стол с възглавничката за краката вероятно е бил негов, реши Маги. Спомняше си, че независимо дали се бе вглъбила в някоя книга, дали бъбреше или гледаше телевизия, Нюела винаги бе обичала да се свие като котенце на дивана, подпряна в ъгъла между задната и страничната облегалка.

Нищо чудно, че перспективата да се премести в „Латъм Майнър“ я е уплашила, помисли си Маги. За Нюела би било ужасно мъчително да се раздели с този дом, където очевидно бе живяла щастливо толкова много години.

Но бе ясно, че е обмисляла възможността да се премести там. През онази първа вечер, когато бяха вечеряли заедно, след като се срещнаха на събирането на Мурови, Нюела бе споменала, че току-що се е освободил апартамент, какъвто тя искала, в резиденцията за възрастни хора.

Но какъв точно апартамент? — зачуди се Маги. Това не бяха обсъждали.

Изведнъж Маги осъзна, че ръцете й треперят. Внимателно остави чашката и чинийката. Възможно ли бе освободилият се за Нюела апартамент да е онзи, в който бе живяла приятелката на Грета Шипли Констанс Райнлендър?

38

Онова, което искаше, бе малко спокойствие, но д-р Уилям Лейн знаеше, че това му желание нямаше да бъде удовлетворено. Одил бе превъзбудена като готова да гръмне тапа. Той лежеше в леглото със затворени очи, като се молеше на Бога поне да загаси тази дяволска лампа. Вместо това обаче тя седеше пред тоалетката и решеше косата си, докато устата й бълваше порой от думи.

— Последните дни са истински кошмар, нали? Всички толкова обичаха Грета Шипли, а и тя беше една от най-важните ни гостенки. Загубихме две от най-милите си дами за толкова кратко време. Разбира се, мисис Райнлендър бе на осемдесет и три, но иначе беше съвсем добре — и после изведнъж виждаш как започва да крее. Така става на определена възраст, нали? Животът започва да изтлява. Тялото спуска кепенците.

Одил изглежда не забелязваше, че съпругът й не й отговаря. Нямаше значение, така или иначе тя продължи.