Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

След няколко минути, когато баща му и Кора Гебарт се присъединиха към тях край кухненската маса, Нийл разбра какво я тревожеше. В сряда тя бе продала облигациите си чрез един борсов посредник, който бил ужасно настоятелен в опитите си да я накара да инвестира в някакви рисковани, препоръчани от него акции, така че дала съгласието си за сделката.

— Снощи не можах да спя — оплака се тя. — Искам да кажа, след онова, което Робърт спомена в клуба — че не желае още една от клиентките му да изгуби и последния си цент… Изпитах неприятното чувство, че говореше за мен и изведнъж усетих, че съм направила ужасна грешка.

— Обадихте ли се на този брокер да анулира покупката на акциите? — попита Нийл.

— Да. Това може да се окаже единственото умно нещо, което съм направила. Или съм се опитала да направя, защото той отговори, че било прекалено късно. — Гласът й изтъня и устните й затрепериха. — А оттогава го няма в офиса му.

— Какви са тези акции? — попита Нийл.

— Аз имам информацията — каза баща му.

Нийл прочете проспекта и извадката с данните. Беше дори по-лошо, отколкото бе очаквал. Обади се в офиса си и нареди на Триш да го свърже с един от старшите брокери.

— Вчера сте купили петдесет хиляди акции по курс девет — обърна се той към мисис Гебарт. — Да видим какво е положението при тях днес.

Осведоми накратко брокера за ситуацията. После отново се обърна към мисис Гебарт.

— Сега курсът е седем. Давам нареждане да продава.

Тя кимна в знак на съгласие.

Нийл каза в слушалката:

— Дръж ме в течение.

След като затвори, обясни: — Преди няколко дни се разнесъл слух, че компанията, чиито акции сте купили, щяла да бъде погълната от „Джонсън & Джонсън“. За съжаление обаче съм убеден, че това е наистина само слух, който е целял да вдигне изкуствено цената на акциите. Ужасно съжалявам, мисис Гебарт; поне би трябвало да успеем да спасим по-голямата част от капитала ви. Колегата ми ще се обади веднага, щом осъществи продажбата.

— Онова, което ме вбесява — изръмжа Робърт Стивънс, — е че това е същият брокер, който накара Лора Арлингтън да инвестира в някаква рискована компания и тя загуби спестяванията си.

— Изглеждаше толкова симпатичен — проплака Кора Гебарт. — И говореше с такава вещина за облигациите ми, като обясняваше, че макар да са освободени от данъци, лихвата не си струвала да връзваш толкова пари в тях. А някои дори губели покупателната си способност заради инфлацията.

Думите й привлякоха вниманието на Нийл.

— Значи сте му казали за облигациите си, след като ви се е сторил толкова вещ — рече рязко.

— Не съм. Когато се обади да ме покани на обед, аз му обясних, че не желая да говоря за инвестиции, но тогава той ми изтъкна какви са клиентите му — като мисис Даунинг например. Изтъкна също, че и тя имала облигации от онези, които много от възрастните хора притежават, а той й осигурил цяло състояние. След това заговори точно за облигациите, които аз държа.