Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Да не би да е луд? — веднага попита Бек.
— Май е такъв — отговори младежът от милицията.
Колкото и да се силеше, не можеше да си спомни как се казва този младеж с дългите мигли. Нали той си каза и първото, и фамилното име, Бек си спомняше това определено, но какви бяха те… Бек никога не обръщаше внимание на неща, които не са свързани с танците или с неговата любов към Ксюша. Тъй като младежът от милицията нямаше отношение към тях, не беше обърнал внимание на името му. Заради тази си разсеяност Бейсенов често попадаше в ситуации, в които не можеше да се сети как се казва някой човек или къде се е запознал с него. И всеки път безуспешните опити да си спомни нещо будеха у него асоциации със сцената на гробищата от балета „Жизел“. Ето, сякаш е тя, Жизел, обаче не — тя вече изтичва иззад друга надгробна плоча, но пак не е тя, о, напротив, тя е… не, пак не е тя.
Междувременно младежът разказваше някаква невероятна история за писма и някакво момиче, което много приличало на Светка с грим и перука и което нямало и представа кой му пише и защо. Бек слушаше с половин ухо, това не му беше много интересно. В края на краищата става дума за почитател на Светка — тя да се интересува. Това не засяга него.
— Ами вие, Биримбек? — стигна до слуха му един въпрос. Всъщност той не разбра какво точно го питат, просто реагира на името си.
— Аз ли? — попита той. — Какво за мен?
Стана му неудобно. Мислите му пак го бяха отнесли някъде далече и той беше изпуснал нещо от думите на милиционера.
— Случайно да сте виждали сред постоянните посетители на вашите изяви висок блондин със сини очи?
— Не, не съм виждал. Тоест искам да кажа… Блондини със сини очи има много, такъв е, общо взето, славянският тип, половината московчани изглеждат така. Не съм се заглеждал.
— Може би сте забелязали някой да се държи необичайно?
— Не, не съм виждал нищо подобно.
Той наистина не беше виждал нищо. По време на изпълнение Бек изобщо не гледа към залата, какво го интересува тя? Светка пее, Борка припява или прави по някоя танцова стъпка, а неговата задача, задачата на Бек, е с пластика, с точни, обмислени движения да предаде на публиката зримия образ на казаното в песента. Да го предаде така, че хората не само да го разберат, но и да го почувстват. Светка и Борка са тези, които стоят на сцената с лице към публиката, е, нека те да си спомнят кого са виждали в залата. А Бек се движи, няма време да гледа към залата. Пък и не е интересно.
Светлана слушаше Чеботаев със зяпнала уста. Каква история, а! За такъв късмет никой в тяхната група дори не би посмял да мечтае! Дори печеният Тате не би измислил такова нещо. Ами Бек защо седи като отнесен? Мигар не схваща? Или пак се е размечтал за своята Ксюша?
— Бек, събуди се бе, човек!
Тя се обърна към Бейсенов и силно го плесна по ръката.
— Представяш ли си колко страхотно става! Татето ще уреди още утре всички вестници да пишат за това. И ще кажем на момчетата да го пуснат в интернет. Народът ще се втурне да слуша нашите концерти! Абе клубовете ще се изпопребият да ни предоставят сцените си! Хем не Татето ще ни предлага на тях, а те сами ще се редят на опашка при него. Поне най-сетне ще спечелим пари.
— Моля ти се, Света — объркано каза Бек, — та той е убиец. Луд е. Трябва да го заловят. А ти какви ги приказваш?
— Ами нека те — кимна Светлана към оперативния работник — да го издирват, колкото си искат. Тяхна си работа. А ние трябва да използваме тази ситуация реално, разбираш ли? Докато не са го хванали, трябва да подгряваме интереса на публиката. Да идват и да се оглеждат един другиго — ами ако убиецът стои до тях? Колкото по-дълго го издирват, толкова по-добре за нас.
— Не е хубаво да разсъждавате така, Светлана — поклати глава Чеботаев. — Ами ако убие и друг човек, докато го издирваме? Ние смятаме да помолим вашия администратор да намали за известно време изявите ви, инак ще ни бъде трудно да предотвратим нови престъпления. Така че ще трябва да се простите с мисълта да спечелите пари от убиеца. Няма да спечелите нито копейка, докато не го заловим и не се уверим, че няма да убие никого повече.
— Абе да прави каквото ще, да убива. Нали казахте, че убива хора, които говорят лошо за мен? Хак им е тогава, да не си разпускат много езиците.
Тя вече беше схванала, че не бива да говори така, и се ядосваше на несдържаността си. Но най-много се ядоса на гостенина от милицията. Той беше виновен, че тя изтърси глупост. Спечели доверието им, престори се, че говорят на един език и мислят еднакво. Той я измами, а тя, глупачката, се отпусна и повярва. Абе може ли да се вярва на ченге, а! Всичките до един са гадове, живеят на държавна заплата и не разбират понятието „печелене на пари“. И изобщо тя си беше права, друг е въпросът, че не биваше да изрича това на глас пред ченгето. Трябваше само да кима и да се съгласява, а после скришом да обсъдят всичко с Татето. Сега тоя идиот ще им провали цялата аванта.