Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
Прислужникът се покашля.
— Да, Джордж?
— Виждам ви, сър, как седите зад бюрото.
— Седя зад бюрото?
— Малко трудно се вижда — обясни Джордж. — Далече е, сър, а и лампата не хвърля силна светлина. Ще ми позволите ли да запаля полилея, сър?
Той посегна към ключа.
— Недей! — спря го рязко Поаро. — Така е добре. Тук съм аз, наведен над бюрото. Там до вратата стоиш ти. Приближи се, Джордж, и сложи ръка на рамото ми.
Джордж се подчини.
— Разтърси ме леко, Джордж. Така.
Поаро се наклони и някак неестествено се свлече на земята.
— Свлякох се — отбеляза. — Да, добре го направихме. Сега остана нещо много важно.
— Така ли, сър? — попита прислужникът.
— Да, но е наложително добре да закусим. — Той се разсмя на шегата си. — Стомахът, Джордж, не бива да се пренебрегва.
Джордж запази неодобрително мълчание. Подсмивайки се весело, Поаро слезе по стълбите. Беше доволен как се нареждаха нещата. След закуска се запозна с Гладис, третата камериерка. Беше много любопитен какво ще му разкаже за убийството. Очевидно тя симпатизираше на Чарлс, въпреки че не се съмняваше във вината му.
— Бедният господин! Напоследък не беше на себе си.
— Двамата с госпожица Маргрейв сигурно добре се разбираха — предположи Поаро. — Те са единствените млади хора в къщата.
Гладис поклати глава.
— Госпожица Лили беше много сдържана. Не искаше да има вземане-даване с него и ясно му го показа.
— Той харесваше ли я?
— Ами закачаше я. Но нямаше нищо лошо, сър. Обаче господин Виктор Астуел, той много е хлътнал по госпожицата. — Тя се изкикоти.
— Така ли?
Гладис се изкикоти отново и продължи:
— Веднага се лепна за нея. Ама госпожица Лили наистина е като лилия, нали, сър? Една такава стройна с разкошна руса коса.
— Трябва да носи официални рокли в зелено — промърмори Поаро. — Има един нюанс на зеленото…
— Тя има такава, сър — откликна веднага камериерката. — Разбира се, не може да я носи сега, след като е в траур, но беше с нея през онази вечер, когато убиха сър Рубън.
— Сигурно е светлозелена, а не тъмнозелена — предположи детективът.
— Светлозелена е, сър. Ако почакате една минутка, ще ви я покажа. Госпожица Лили току-що излезе да разходи кучетата.
Поаро кимна. Беше му известно. Всъщност едва след като видя, че Лили излиза, отиде да потърси камериерката. Гладис забързано излезе и след няколко минути се върна със зелената вечерна рокля. Носеше я на закачалка.
— Великолепна е! — възкликна той с вдигнати от възхищение ръце. — Позволете ми да я погледна на светлината.
Взе роклята от Гладис, обърна се с гръб към нея и забърза към прозореца. Надвеси се над нея, после я преметна през ръката си.
— Съвършена е! — заяви. — Възхитителна! Хиляди благодарности, че ми я показахте.
— За нищо, сър — рече Гладис. — Всички знаем, че французите се интересуват от роклите на дамите.
— Много сте мила — промърмори Поаро.
Той я проследи с поглед, докато тя излезе с роклята. После погледна към ръцете си и се усмихна. В дясната си ръка държеше ножичка за нокти, а в лявата — малко парченце зелен шифон.
— А сега — промърмори, — нека се направим на герои.
Върна се в стаята си и повика Джордж.
— На тоалетката ще намериш златна игла за вратовръзка.
— Да, сър.
— На полицата над умивалника има карболов разтвор. Моля те, потопи иглата в него.
Джордж изпълни молбата му. Отдавна бе престанал да се чуди на странностите на господаря си.
— Направих го, сър.
— Много добре. Сега ела тук. Забоди внимателно иглата в пръста ми.
— Извинете, сър, да не би искате да ви убода?
— Но, разбира се, правилно се досети. Разбираш ли, трябва да се появи кръв, но не много.
Джордж хвана показалеца на господаря си. Поаро затвори очи и извърна глава. Прислужникът рязко забоде иглата в пръста му. Поаро изохка.