Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— Сигурен ли си?
— Много добър физиономист съм. Той не е стюард и вероятно никога не е бил. Той е мутра.
— Смяташ, че ни преследва?
— Едва ли е на влака с терористични цели и съм убеден, че е сам. Мисля, че са го пратили на гарата за всеки случай, ако се появим, и така стана. Той ни следи.
— С мобилен телефон.
— Без съмнение.
— Прецакани сме.
— Със сигурност.
— Какво ще правим сега?
— Ще слезем от влака, преди да са повикали подкрепления.
— Къде?
— Кажи ми отново за къде, по дяволите, пътувахме?
— Лион.
— Международна линия или вътрешна?
— Това не е влак стрела, от старите е и най-вероятно е вътрешна линия. — Тя повдигна рамене. — Не съм сигурна. Има ли някакво значение?
— Донякъде. Затова не исках да пътуваме директно за Швейцария. Те не са в Европейския съюз, неутрални са и все още проверяват паспортите. Понякога минават на проверка по купетата и на бързите влакове, но вероятността е по-малка, ако сме на вътрешна линия.
— Все някога ще опрем до паспортите.
— Нека се престорим на Скарлет О’Хара и да мислим за това утре — предложи Хилтс. — Засега трябва само да се отървем от либийския ни приятел Бадир.
23.
Фин и Хилтс седяха във вагон-ресторанта на приспивно потракващия влак, който напредваше през алпийския мрак. Фин пиеше кафе без захар, докато Хилтс държеше бутилка фанта грозде. Марко, барманът, хъркаше на столчето си зад бара с кръстосани ръце и отметната назад глава. Бадир, който палеше цигара от цигара и отпиваше от студения чай с лимон, седеше в другия край на вагона и се правеше, че чете „Жур де Франс“. Беше почти два през нощта и те бяха единствените посетители във вагон-ресторанта, с изключение на една стара жена, заспала дълбоко над плетката си, а пластмасовата чаша с аперитив вибрираше леко на кръглата маса пред нея.
— Къде сме? — попита Хилтс и отпи от фантата. Намръщи се от неописуемата сладост на безалкохолното. Фин го беше пробвала за майтап. Имаше вкус на течна дъвка.
— Стюардът в спалния вагон каза, че сме на границата — отвърна тихо Фин. — Мястото се казва Бардонекия. Влизаме в тунела „Фрежу“ след около три минути. Тунелът е границата, след него навлизаме във Франция. Зимно курортно градче — Модан.
— Ще спираме ли?
— Петминутен престой, за да се качи новата смяна.
— Ще го използваме и тогава ще се отървем от него.
— Как?
— Ще видиш.
Миг по-късно влакът се плъзна в тунела, светлините примигнаха и угаснаха. В тъмното Хилтс се изправи, хвана Фин за ръката и я поведе към техния спален вагон. Почти в същия миг чуха как Бадир скочи на крака. Хилтс отвори вратата към следващия вагон и оглушителният шум от тракането на колелата по релсите ги връхлетя. Вместо да се прехвърли на следващия вагон Хилтс бутна Фин в кабинката на тоалетната и затвори вратата. Блъсна я миризма на дезинфектант и течен сапун. Беше тъмно като в рог. Чуха тежката врата да се отваря повторно, когато Бадир мина в следващия спален вагон, после стана тихо.
— Хайде! — прошепна Хилтс. Изведе Фин от тоалетната и се върнаха във вагон-ресторанта, а после тръгнаха натам, откъдето бяха дошли. Все още цареше непрогледна тъмнина, но над главите им лампичките примигваха предупредително. — Побързай!
Върнаха се в спалния вагон преди вагон-ресторанта. Коридорът водеше наляво. Зад ъгъла Фин видя, че вагонът беше копие на техния: коридор отдясно с прозорци, десетина купета отляво, всяко с различен брой легла, от двуместно купе като тяхното до купе осем, където от двете страни имаше по четири легла на етажи с не повече от трийсет сантиметра между носа ти и горното легло. Движеха се по коридора, когато сините нощни лампички на тавана запримигваха отново. Вратите на купетата бяха затворени. В края на вагона видяха, че вратата на осмо купе е отворена, което означаваше, че вероятно е празно.
— Влез тук! — прошепна Хилтс.
Фин влезе и спусна завесата на долното легло отдясно. Преди да се мушне вътре, завесата на горното легло се открехна и се показа ръка в пижама, която държеше заек, досущ като истински. Заекът проговори на английски с театрален френски акцент:
— Бонжур, мон ами, аз съм Анри. Ще ловим ли риба аз и ти? — Анри завъртя очи и издаде зловещ сатанински смях като някакъв космат Ханибал Лектър.