Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Знаеш, че тази сутрин Сара трябва да бъде на училище в седем и четиридесет и пет. — После се обърна към мен и додаде: — Днес нейният клас ще ходи на екскурзия до Тайнственото пристанище.
— Най-много три минути — увери я Тед.
— Не повече, моля те — метна му бърз поглед Мег и поведе децата обратно към къщата. Тед ми направи знак да го последвам до края на алеята.
След като стигнахме на безопасно разстояние от къщата, той се обърна към мен. Усмивката му беше изчезнала.
— Ах ти, долнопробно лайно… — изсъска той.
— Тед, изслушай ме… — прошепнах аз.
— Как смееш да ми погаждаш такъв номер…
— Тук съм само защото Айвън Долински ще бъде уволнен днес на обяд…
— Това не е мой проблем. Сега се разкарай…
— Това е твой проблем, Тед. Защото ти си се съгласил за тази реклама…
— Съгласил съм се, майната ти! Сделката не беше финализирана и после ние решихме да променим маркетинговата си стратегия за април. Край на историята.
— Айвън ме уверява, че си му дал дума.
— Айвън е дребосък, неудачник. Ще каже всичко, за да си спаси жалкия задник.
— Работя с човека от четири години. Той е напълно честен, когато стане дума за бизнес.
— Щом искаш да мислиш така, добре. Но фактът си остава: няма подписан договор, така че няма сделка. Случаят е приключен. Сега имаш една минута да се изметеш от алеята ми…
— Той ще си изгуби работата заради това.
— Случва се.
— Знаеш какво му се струпа на главата. И той наистина ще затъне, ако го уволнят. Така че бъди добро момче. Одобри сделката. Това няма да разори банката. Коледа е, за Бога…
— Разговорът е приключен — отсече той и тръгна обратно към къщата.
Тогава реших, че е дошло време да изиграя асото си. Погледнах към дома му и извиках след него:
— Знаеш ли какво, това наистина е доста хубав имот, Тед. Даже е по-хубав от онези снимки, които показа на мен и на Фил Сирио на Каймановите острови миналата година.
Той замръзна. След миг се обърна към мен. Очите му бяха пълни с опасения.
— Просто се разкарай от тук — процеди тихо той.
Докато вървеше към входната врата, аз едва не изкрещях: Джоан Гластън ти праща много поздрави. Но се въздържах и вместо това казах:
— Днес до обяд, Питърсън.
Скочих в шевролета, включих на задна и се разкарах от там.
Пет минути надолу по пътя ръцете ми трепереха толкова силно, че трябваше да спра. Нима току-що бях го шантажирал? Питърсън определено се шокира, когато споменах тази история за Фил Сирио и Каймановите острови… но все пак аз не направих онази досадна забележка за историята с Джоан Гластън. Така че, макар да се чувствах малко мръсен, аз всъщност не можех да бъда обвинен, че съм го заплашил, нали?
Но след тази противна реакция на молбата ми аз наистина не знаех дали Питърсън ще отстъпи по въпроса с Айвън. Което означаваше, че, ако исках да си спася задника, все още можех да прибегна до изнудване до днес на обяд.
Върнах се на пътя и се насочих на юг към I-95. Когато излязох на магистралата, клетъчният ми телефон звънна и аз едва не подскочих. Натиснах бутона за разговор.
— Трябва да е минало добре — каза Лизи — или известно време няма да мога да говоря с теб.
Осведомих я набързо за сцената в алеята на Питърсън, но не споменах историята с Каймановите острови. Когато свърших, тя подсвирна.
— Ти си луд — каза само.
— Вярно е. И вероятно ще изхвърча от работата.
— Не си сигурен.
— Той е безмилостен бизнесмен. И се тревожа, че може би съм преиграл ръката си.
— Но ти просто си го помолил да бъде почтен…
— Този задник няма никаква почтеност.
— Но фактът е, че ти имаш. Това е важно.
Само да знаеше плановете за изнудване на почтения си съпруг, Лизи…
— Слушай — каза тя, — имам среща за закуска в осем часа, така че по-добре да бягам. Остава ли уговорката ни за вечеря?
— Определено — само че след като аз остана без работа, ти вероятно ще трябва да платиш сметката.
— Дадено. Как мина вечерта с онзи тип Креплин?
Не беше моментът да се впускам в подробности за това как е минала вечерта. Защото, колкото и да ми се искаше да й кажа, аз постоянно чувах в главата си гласа на Креплин, който ми обещаваше фатална доза от лоша карма, ако изтече информация за повишението ми преди втори януари. И как да кажа за тази нагласена среща с двете проститутки… да цитирам Фил Сирио: забрави за туй.