Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Провалът в джунглата вероятно щеше да прекрати кариерата му. И като син, и като подчинен той беше предал генерала. Под неговото командване бяха загинали девет души, а когато стигна до граничния контролен пункт, Раул докладва, че четиримата мъже с него в хеликоптера са изчезнали, още шестима граничари са загинали, а моторниците им са унищожени. Освен това бяха изгубили два скъпи хеликоптера, а третият беше повреден.
Но най-лошото от всичко за него като син и войник беше, че се провали. Това беше непростимият грях. Бяха позволили на американците да откраднат частта от сателита под носовете им. Припомни си кървавото лице на американеца, който караше пикапа със своите „ранени“ другари. Въпреки мръсотията Еспиноза бе огледал всяка негова черта — формата на очите, силната брадичка, почти арогантния нос. Щеше да разпознае този човек където и да го срещне, колкото и години да минат. Той изравни пъргавия самолет с пистата и пусна колесника. До големия хангар беше паркиран четиримоторен Ц-130. Товарната му рампа беше спусната и по нея пълзеше малък мотокар. Майорът не знаеше за предстоящо разгръщане на Девета бригада и беше почти сигурен, че след срещата с генерала вече няма да е част от елитната военна единица.
Самолетът подскочи веднъж, когато се блъсна в асфалта, а след това леко стъпи на него. Беше такова удоволствие да го пилотираш, че всяко приземяване бе и разочарование, защото пътуването е свършило. Закара го до мястото, където баща му държеше самолета си — един „Лиърджет“, който можеше да го отнесе за няколко часа до всяка точка на Латинска Америка.
Генералът произхождаше от семейство на военни, а майка му беше член на клан, чието богатство водеше началото си още от основаването на страната. Притежаваха офис сгради в Буенос Айрес, лозя в западната част от страната, пет ферми за рогат добитък, железен рудник и буквално държаха за гушата мобилната телефонна мрежа на страната. Всичко се управляваше от неговите чичовци и братовчеди.
Хорхе се беше радвал на предимствата от подобно богатство: най-добрите училища и скъпи играчки, но никога не бе чувствал влечение да участва в неговото умножаване. Започна да мечтае да служи в армията веднага щом разбра, че униформата, която баща му носи всеки ден, е символ на величието на неговата родина.
Беше работил упорито да превърне своята детска мечта в действителност и сега, на трийсет и седем години, бе на върха на кариерата си.
Сигурно със следващото повишение щеше да дойде някаква канцеларска работа — нещо, от което се ужасяваше. Той упражняваше оперативен контрол над най-смъртоносните командоси на Аржентина. Поне досега. Унижението пареше стомаха му като жив въглен.
Един джип „Мерцедес МЛ500“, боядисан с камуфлажна боя за джунглата, очакваше него и Хименес. Вътре имаше кожен салон и полирано дърво. Идеята за бруталната му външност беше на мащехата на Хорхе.
— Как е той? — попипа той Хесус, дългогодишния майордом на баща му, който беше дошъл да посрещне младия господар.
— Спокоен е — отговори Хесус и натисна типтроника, за да включи на първа. — Лош знак.
Пътят до господарската къща беше черен, но толкова добре поддържан, че пътуваха гладко като по магистрала, а тежкият джип почти не вдигаше прах. Над главите им един ястреб забеляза някаква плячка на земята, прибра криле и се стрелна надолу.
Максин Еспиноза поздрави Хорхе пред стълбището на входната врата. Мащехата му беше от Париж и някога бе работила във френското посолство в столичния район Серито. Неговата майка беше починала при падане от кон, когато Хорхе бе на единайсет. Баща му изчака той да завърши военното училище, преди да се замисли за втори брак, макар че през годините се бяха изредили цял вагон красиви жени.
Максин беше само няколко години по-голяма от Хорхе и ако баща му не я беше срещнал пръв, той, без да се замисля, би я поканил на среща. Не се дразнеше, че баща му има млада жена. Генералът беше отдал нужната почит на първата си съпруга, изчаквайки толкова време, и Максин влезе в живота им точно навреме, за да изглади някои остри ръбове в характера му, които се бяха засилили с годините.
Тя беше с костюм за езда, който ясно показваше, че раждането на двама синове не е увредило фигурата й.
— Не си ранен, нали? — попита тя. Испанският й беше украсен с френски акцент. Той подозираше, че французойките говорят с акцент, за да звучат секси. Беше сигурен, че Максин и урду да говори, пак щеше да звучи прелъстително.
— Не, Максин, нищо ми няма.
В този момент се приближи се Раул, тя забеляза превръзките му и пребледня.