Тайната на остров Пайн

— Генерал Еспиноза — каза Хорхе и застана мирно, — майор Еспиноза се явява по ваша заповед.

Баща му беше наведен над писалището си и разглеждаше някаква карта. Приличаше на Антарктическия полуостров.

— Имаш ли да добавиш нещо към доклада, който прочетох? — попита генералът, без да вдигне поглед от картата. Гласът му беше рязък и отсечен.

— Американците трябва да пресекат границата, но със сигурност няма да го направят с тяхната моторница. Изпратени са патрули по двата бряга, но не откриха следа от нея. Подозираме, че са я потопили и са се измъкнали по суша.

— Продължавай.

— Отвлеченият пилот разказа, че се обръщали към единия от тях с Хуан, а към друг с Мигел. Водачът говорил испански с буеносайрески акцент.

— Но си сигурен, че са американци?

— Лично видях водача. Може и да говори испански като нас, но… — Еспиноза направи пауза, за да открие точната дума — … имаше американско излъчване.

Най-накрая Еспиноза-старши погледна към него и каза:

— Учих в тяхното специално училище за Америките, също като Галтиери7. Преподавателите във Форт Бенинг имаха това излъчване. Продължавай.

— Има нещо, което не включих в доклада. Открихме останките на стар цепелин. Американците първи са го намерили и изглежда са отделили време да го проучат.

Генералът доби разсеяно изражение.

— Цепелин? Сигурен ли си?

— Да, генерале.

— Спомням си, че когато бях малък, група американци изчезнаха в джунглата с цепелин. Мисля, че бяха търсачи на съкровища. Беше в края на 40-те години. Твоят дядо се е срещнал с тях на един прием в Лима.

— Вече са намерени. Когато отмъкнаха нашия хеликоптер, крадците се приземиха до мястото на падането на цепелина. Останах с впечатлението, че го познават. Мисля, че са попаднали на него по пътя си към лагера на секачите.

— И казваш, че са проучвали останките?

— Ако се съди по следите, генерале.

— Това не е нещо, което дисциплинирани командоси биха направили, нали?

— Съвсем не.

Генералът седна и Хорхе реши, че това е добър знак. Спокойната фасада, която прикриваше гнева му, бавно започна да отстъпва място на нещо друго.

— Представянето ти в тази задача е под всякаква критика. Бих казал, че граничи с престъпна небрежност. Но съществуват неща, в които не си посветен, и те смекчават донякъде положението. Планове, известни само на най-висшия ешелон на управлението. Скоро вашата част ще бъде изпратена на юг и няма да е подходящо един популярен офицер да бъде затворен. Онова, което ще напиша в официалния доклад, зависи от представянето ти в предстоящата акция.

— Генерале, може ли да попитам къде ще бъдем разгърнати?