Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Мъжът се усмихна, но в израза му имаше някакво предупреждение.
— Щяхте да предприемете едно „приятно“ морско пътешествие с пратеника от Квег на някоя от неговите кралски галери. Така поне мисли херцогът на Крондор.
— Значи не си квеганец?
— Ха! По-скоро бих целунал таласъм, отколкото да оставя жив някой квегански търговец на роби. — Той погледна Ру, после продължи: — Хората на херцога проверяваха робовладелците на път към пристанището. Негова светлост беше едновременно изненадан и доволен, че откриха вас двамата между тези, който се готвеха да напуснат града. Доста усилено ви търсеха, приятели.
— Тогава знаете кои сме — каза Ерик с примирение. — А кой си ти?
— Чували ли сте за човека, наречен Орела на Крондор?
Ерик кимна. Кой беше този мъж и защо беше наречен така не беше много ясно, но бе известен навсякъде.
— Това си ти, така ли?
— Ха! — изсмя се мъжът. — Малко вероятно. Но работя за него. Може да ме наричате Кучето на Крондор. Хапя, така че не ме дразнете — Той сбърчи нос и заръмжа като куче. — Казвам се Робер дьо Лунвил. Приятелите ми ме наричат Боби. Вие ще ми казвате „сър“.
— Какво правите тук с нас? — попита Ру.
— Исках само да видя дали сте сериозно ранени.
— Защо? — попита Ру. — Не могат ли да обесят ранен човек?
— Това не ме интересува — усмихна се Боби. — Принцът се нуждае от отчаяни хора и според всички доклади вие двамата сте точно такива. Но, както виждам, това е единственото ви качество. Е, не е много приятно. Принцът сигурно ще трябва да търси другаде отчаяни глави.
— Скоро ще ни обесят, нали? — попита Ерик.
— Едва ли — каза мъжът и се надигна от земята, като изпъшка театрално. — Остарявам, момчета. Всичките стави ме болят.
Пристъпи към вратата на килията и викна на тъмничаря да му отвори.
— Новият принц на Крондор, също като баща си, е много практичен, когато се налага да се спазва законът. Първо ще направим процес и чак после ще ви обесим. — Той излезе от килията и вратата се затръшна.
Не след дълго обаче отново се отвори и влезе стар представителен мъж. Беше облечен в скъпи модни дрехи, но все пак изглеждаше делово, като човек, който все още е на служба, независимо от ранга и възрастта си. Косата му бе прошарена, имаше късо подстригана брада, а тъмните му очи пронизващо огледаха двамата затворници.
Той клекна пред Ерик и попита:
— Кой си ти?
— Ерик фон Даркмоор, сър.
— А ти си Рупърт Ейвъри — обърна се непознатият към другия младеж.
— Да — каза Ру. — А ти кой си?
Държеше да покаже, че след като се отнасят с него толкова грубо и ще го бесят, може да даде воля на избухливия си нрав, без да се съобразява с рангове или обществено положение. Мъжът се засмя, развеселен от наглото му държане.
— Може да ме наричаш лорд Джеймс.
Ру стана и надникна през решетката на прозорчето.
— Хубаво, лорд Джеймс. Колко ще ни държите да гнием тук преди да ни съдят и да ни обесят?
— Вие не сте в тъмницата на Крондор, мой избухливи приятелю — отвърна мъжът. — Намирате се в двореца на принца и процесът ви ще започне вдругиден, веднага щом Николас поеме задълженията си. Ако толкова сте се забързали, бих могъл да помоля краля да председателствува съда още днес следобед.
— Така ще е по-добре — отсече Ру. — Ако Негово величество не е много зает, сигурен съм, че ще приключим бързо. Той ще изостави всичко друго, ако вие го помолите, нали?
Мъжът се усмихна и в лицето му се появи нещо заплашително.
— Сигурен съм, че ще го направи; падам се нещо като чичо на краля — каза той. — Освен това съм новият херцог на Крондор.
— Имате ли някой, който да ви защитава — попита той след малко.
— Има един мъж в кафенето на Барет — каза Ерик. — Себастиан Лендер. Той може да ме защитава.
— Името му е известно — кимна херцогът. — Опитен е. Може и да те спаси от въжето. Ще изпратя да му кажат да дойде да говори с теб за защитата ти.
Той тръгна към вратата.
— Ще видя дали кралят е свободен утре. — Каза го специално за Ру. — Но ако бях на ваше място, щях да чакам, докато Николас седне на Западния трон. Той е с по-умерен нрав от брат си, а Негово величество не се държи любезно с онези, които убиват благородниците му.
— Благородник? — каза Ру. — Стефан може да имаше баща с ранг, но беше истинска свиня.
Лорд Джеймс се усмихна отново, но малко криво.
— Може би. Но тъй като баща му е починал час преди него, за кратко време той е бил барон на Даркмоор.
Вратата се отвори и херцогът излезе. Ерик погледна Ру и каза:
— Е, толкова по въпроса за Островите на залеза.
— Да, толкова беше с Островите на залеза — повтори като ехо приятелят му и седна на пода.