Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
На следващата сутрин Ерик и Ру бяха преместени без обяснения. Пристигна отряд войници, носещи наметките на личната гвардия на принца на Крондор, и откачиха Ерик и Ру от стените, като оставиха веригите и белезниците върху тях. Заведоха ги в голяма килия с дълга решетъчна стена, през която се виждаха други килии с дървени врати. Килията бе отчасти под земята. На височина на главата имаше прозорец, висок около две педи, който се простираше по цялата й дължина и през него затворниците можеха да видят бесилката, издигната в големия вътрешен двор. От единствената напречна греда висяха половин дузина примки. Тежки здрави подпори, разположени между всяко въже с примка, поддържаха напречната греда.
Ерик ги разгледа набързо; щеше да бъде най-обикновена бърза екзекуция. Затворниците трябваше да изкачат няколко стъпала в единия край на ешафода и да стъпят върху високи около метър сандъци, които палачът щеше да изрита изпод краката им, след като нахлузеха примките на вратовете им.
Ерик и Ру мълчаливо седнаха. Ерик се огледа. Още седем мъже, оковани като тях, очакваха да се реши съдбата им. Всички изглеждаха закоравели и опасни типове, а някои бяха направо страшни. Ерик бе свикнал да е най-едрият и силен младеж в града, но в килията имаше поне двама с неговия ръст, а може би и равни по сила.
По обяд доведоха още двама затворници, които изглеждаха зле пребити при арестуването им. Единият, едър груб човек, бе довлечен от трима пазачи и очевидно бе участвал в тежка битка, защото бе почти в безсъзнание, но другият продължаваше да сипе псувни и когато го хвърлиха в килията, ревна след пазачите:
— Когато се измъкна оттук, ще си уредим сметките! Знам ви имената! На всички ви! — Седна на пода и добави: — Мамка ви, копелета мръсни.
Погледна Ерик, който седеше срещу него, после заоглежда почти безпаметния си приятел и каза:
— Старият Биго не изглежда много добре, а?
От другия край на килията някой каза:
— По-добре е за него, ако не може да стои на краката си. Няма да усети как му се скършва вратът.
— Ние с Биго не сме за бесилката! — каза новодошлият. — Имаме много връзки, приятели сме на Пресметливия.
— Кой е Пресметливия? — попита Ру.
От отсрещната страна на килията друг мъж каза:
— Предводителят на Шегаджиите. А този лъжец е близък на Пресметливия, колкото аз — на кралицата майка.
— Само гледай! — каза новодошлият. — Скоро ще се измъкнем оттука.
Вратата в дъното на коридора се отвори и влезе мъж, придружаван от двама пазачи. Беше облечен в хубаво ушита роба, а на главата си носеше нещо, което се стори на Ерик смешно — конична шапка с къса периферия, изработена от пурпурен филц. Две лентички, вързани под брадата, я придържаха здраво на главата му. Приличаше на учен или на свещеник, слаб и блед, с дълъг нос и квадратна челюст. Но очите му бяха живи и подвижни и като че ли не изпускаха нищо.
Пазачите застанаха пред килията, но не я отвориха. Мъжът се приближи до решетките и попита:
— Кой тук е Ерик?
— Аз съм Ерик. — Младежът стана и се изправи срещу непознатия. Ру се приближи до него.
— Как ти е фамилията?
— Фон Даркмоор.
— Аз съм Себастиан Лендер — каза мъжът, — от кафенето на Барет. — Той разглежда дълго и замислено Ерик и Ру, като запомняше всяка подробност от вида им. Накрая каза:
— Здравата сте загазили.
— Така е — каза Ру.
— Може би ще мога да ви спася живота — каза Лендер. — Но трябва да ми кажете какво точно се случи. Не пропускайте никаква подробност и не ме лъжете.
Ерик му съобщи каквото си спомняше, а Ру добави някои неща. След малко Лендер рече:
— Според това, което твърди барон Манфред, а също и момичето Розалин, става ясно, че Стефан се е опитвал да ви въвлече в клопка и да ви убие.
— Кога ще се изправим пред съда? — попита Ерик.
— След два дни. Доколкото става дума за убийство и жертвата е благородник, ще бъдете съдени тук, в двореца, от Кралския съд.
Той се замисли.
— Принцът е строг, но справедлив. Общественият съд е нещо друго. Всеки, изправен пред него, излиза невинен.
— Баща ми каза да ви намеря — рече Ерик.
— Да. Имам да ти предам нещо.
— Какво?
— Опасявам се, че това е едно доста странно наследство. Малко златни монети, които едва ще покрият моя хонорар, съжалявам, че го казвам. Чифт ботуши; принадлежали са на дядо ти, според думите на Ото, и доколкото ти си същият на ръст, баща ти предполагаше, че биха могли да ти станат. Освен това има една фина кама, която очевидно не мога да ти предам тук и сега.
— Кама? — попита Ру.
— През годините — вдигна ръка Себастиан Лендер — съм виждал различни завещания, някои от тях наистина странни. Във всеки случай, това е спорно, докато трае процесът. Ще видим как ще тръгнат нещата, дали ще се развият както искаме. Ако стане така, ще мога да ви измъкна оттук.