Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Исайя нагло върна погледа на Блейс, без да трепне.
— Ти ли го извърши, Исайя? — попита Блейс.
— Ами да — отговори онзи. — Защо, проблем ли има?
— Само ако ти си го направил — произнесе Блейс.
Исайя се разсмя и се огледа — това послужи като сигнал за останалите момчета. Те също се разкикотиха.
— Мисля, че ме разбра, нали? — каза Блейс. — Надявам се, че това ти е напълно достатъчно.
Той се обърна и си тръгна, но зад него се понесоха викове.
— Син на блудница! — крещеше Исайя. — Тук няма място за такива като теб, негоднико!
Блейс рязко се обърна. Исайя вече бе замахнал да го удари със свитата си в юмрук дясна ръка. Но докато живееше с майка си, Блейс активно се бе занимавал с различни бойни изкуства, и имаше за партньори не само инструкторите си, но и приятелите на майка си. Сега просто изчака противника си да се хвърли към него, и се отмести встрани. Ударът на Исайя мина покрай главата му.
Ответният удар на Блейс беше един десен юмрук в гърлото. Онзи захриптя и падна на земята, задушавайки се. Блейс само го гледаше и се надяваше да му е смачкал повече фасона, отколкото гръкляна.
Приятелчетата на просналия се на земята Исайя образуваха мълчалива и шашардисана групичка. По-голямата част от възрастните, които въобще забелязаха случилото се, също мълчаха. Но това продължи само миг — после се разнесоха гневни крясъци, и възрастните заедно с момчетата се устремиха към него.
— Спрете! Никой да не мърда! — изведнъж се провикна Хенри.
Тълпата замря. Хенри току-що се бе показал на входа на църквата. Адриан вече стоеше там, пъхнал пистолета си в кобура. Хенри бе застанал точно до него и бе протегнал ръка да хване дръжката на оръжието, но не го извади.
Блейс никога не бе чувал чичо си да говори с толкова решителен и студен тон. Именно такъв глас бе способен да спре развилнялата се тълпа. Е, трябваше да се съобразяват евентуално и с енергийния пистолет в ръката му. Но всичко накуп беше достатъчно — хората спряха и млъкнаха.
— Всички вие добре ме познавате! — Думите на Хенри кънтяха и падаха бавно и тежко, като камъни върху тълпата. Той замълча за секунда. — Никой да не докосва членовете на моето семейство — иначе ще си има работа с мен, имайте го предвид. — Очите му се спряха върху един здравеняк с кръгло лице. — Картър Лернър, вашият син започна пръв. Приберете си го, все още нищо му няма.
Исайя все още се намираше на земята, но вече бе седнал и идваше на себе си. Дишаше тежко и се държеше за гърлото.
— Джошуа, Уил — каза Хенри в проточилата се тишина, докато Картър Лернър помагаше на сина си да стане на крака, — сядайте в каруцата. Блейс, ти също. Адриан… — и той погледна пристава. — Ще намерите пистолета си при собственика на магазина.
Хенри извади пистолета от кобура, и носейки го с дулото надолу, се спусна по стълбичките и догони Блейс и синовете си. В пълно мълчание те седнаха на талигата и излязоха на пътя.
Хенри мълчаливо управляваше впряга си, а пистолета лежеше на коленете му. Джошуа и Уил също мълчаха и от време на време хвърляха одобрителни погледи към Блейс, който се беше разположил на задната седалка. Когато наближиха магазина, Хенри спря козите и слезе.
— Трябва да звънна от магазина, а вие ме изчакайте тук, няма да се бавя.
Той се отправи към магазина. Собственикът му още не се беше върнал от църква, но в цялата общност никой не заключваше вратите си. Хенри потъна навътре в постройката.
Тримата юноши се спогледаха.
— Нали не е вярно това, което Исайя каза, а, Блейс? — припряно попита Уил.
— Млъквай, Уил — рече Джошуа. — Нас не ни интересува какви ги дрънкат разни типове, като Исайя Лернър.
— Те смятат, че си измисляш, щом не учиш в училище като всички, а се подготвяш сам — проговори тихо Уил, обръщайки се към Блейс. — Мислят си, че щом си издържал да постиш толкова време, сега се правиш на много важен. Затова…
— Уил! — рязко го прекъсна Джошуа. — Казах да млъкваш вече!
Отново настъпи тишина, която продължи до завръщането на Хенри.
— Отиваме си в къщи — заяви той. — Блейс, току-що говорих с Дахно. Той ще дойде след около час и ще те вземе. През това време си събери багажа — можеш да вземеш всичко, което пожелаеш.
Хенри не спомена, че трябва да си вземе нещата с оглед на едно продължително отсъствие, но Блейс го усети по тона, с който чичо му го каза. Роднините му мълчаха по целия път до фермата.