Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
бързо и дохожда при Него.
Не е изтъкната никаква причина за колебанието на Мария, но ако не се смята това, пасажът изглежда
съвсем ясен – Марта е излязла от къщата, но Мария е останала вътре, докато Иисус не я е повикал. Тази
случка обаче е описана далеч по-подробно в заличената част от Евангелие от Марко. В нея се обяснява, че
Мария действително излязла от къщата заедно с Марта, но след това била смъмрена от последователите му
и изпартена обратно да чака указанията на Иисус.
Факт е, че като съпруга на Иисус, тя се е подчинявала на стриктни правила. Не и се е позволявало да
излиза от къщи и посреща съпруга си, докато не получи изрично разрешение за това. Версията на Иоан
поставя Мария на точното и място без обяснения, но по-подробният текст на Марко бил категорично
премахнат, тъй като правел брачните реалности твърде очевидни. Ако използвам думите на самия Климент,
версията на Марко изваждала на показ “същинската истина”, а не алтернативната “истина според вярата”.
Именно поради елеминирането на историята с възкресението на Лазар сцената с последното
помазване на Иисус от Мария Магдалина в Марко и Матей е поместена в къщата на Симон Прокажения
(същия, когото Лука нарича Симон Фарисея) вместо в къщата на Лазар, както е в Иоан. За да се схване
истинското значение на епизода обаче, той трябва да се разгледа в по-широк контекст. Освен това е
необходимо да се разтълкува думата “смърт” в библийския и смисъл съобразно шифрите от свитъците от
Мъртво море.
Мъжът, когото наричат Лазар, е бил приятел на Иисус и един от неговите апостоли – известен още
под името Симон, някогашен фарисей. В списъците на апостолите, дадени в Матей 10:4 и Марко 3:18, той е
представен като Симон Кананит, докато в Лука 6:15 и Деяния 1:13 е наричан Симон Зилота. Зилотите били
войнствено настроени борци за свобода и проповядвали война с Рим – понякога ги наричали “кананити”
(което на гръцки означава “фанатици”).
През 32 г. попаднал под ударите на властта, тъй като участвал в неуспешното въстание срещу
римския губернатор Пилат Понтийски. Причината за въстанието според Иосиф в “Иудейски древности”
била в това, че Пилат употребил обществени средства, за да подобри личния си водопровод. В съда срещу
него било подадено официално оплакване, но войниците на Пилат избили онези от оплакалите се, които им
били известни. Веднага последвало воръжено въстание, предвождано от Симон Зилота. Поражението му
било неминуемо и Симон бил обявен извън закона с указ на цар Ирод Агрипа I.
Според иудейското право обявяването извън закона било един вид смъртна присъда – духовна
екзекуция на отхвърлен от обществото човек (подобна на отлъчването от Църквата) – и фигуративно я
наричали “смърт”. Но за пълното и осъществяване били нужни четири дена. Междувременно отлъченият
бил събличан, увиван в саван, затварян на изолирано място и държан “да боледува до смърт”. В случая с
Лазар Марта и Мария знаели, че душата му ще бъде осъдена завинаги, ако присъдата не се отмени (ако не
бъде възкресен) до третия ден, затова изпратили на Иисус вест, че Симон е "болен" (Иоан 11:3).
Отначало Иисус бил безпомощен, защото само първосвещеникът или старейшината на общността
можел да извършва подобно възкресяване, а Иисус нямал духовен сан. Случило се обаче, че Ирод Агрипа
влязал в конфликт с римските власти и загубил властта си в полза на своя чичо Ирод Антипа, който успял
да я задържи за кратко, въпреки че подкрепял Симон Зилота в борбата му срещу Пилат. Използвайки тази
възможност, Антипа отменил заповедта за обявяване извън закона и наредил Симон да бъде възкресен от
мъртвите.
Макар че времето на духовната смърт (четвъртият ден след отлъчването) било дошло за Симон,
Иисус решил на всяка цена да приеме свещенически сан и да извърши освобождаването. По този начин той
потвърдил, че духовномъртвият Симон притежава ранг на Авраамов слуга, Елеазар (Лазар), и го повикал с
това име да излезе от “лоното Авраамово”. Ето как станало, че Лазар (Симон Зилота) бил възкресен от
мъртвите без официалното разрешение на първосвещеника, главният старейшина или Синедриона на
старейшините.
Иисус нарушил грубо правилата на храмовата общност, но сетне Ирод Антипа задължил йерархията
да приеме това като свършен факт – така че за народа въпросното политически безпрецедентно събитие
било истинско чудо. Именно тогава (както е казано в Йоан 11:47-53) първосвещеникът Каиафа и фарисеите