Последна саможертва

си. Но не, тя се намираше на място, където съм ходила само

веднъж: домът на родителите на Ейдриън. Изненадващо. Но

след няколко минути престой в съзнанието ѝ разбрах причина-

та. Настоящият ѝ апартамент се намираше в сградата за гости,

а след настъпилата паника заради бягството ми там гъмжеше

от посетители, които се опитваха да напуснат кралския двор.

Градската къща на семейство Ивашков се намираше в район,

където бяха разположени постоянните резиденции и който бе

много по-тих – не че и там не липсваха паникьосани съседи.

Ейдриън се бе излегнал в дълбок фотьойл, вдигнал небреж-

но крака върху изящната масичка за кафе, която навярно ня-

кой специалист по вътрешен дизайн бе помогнал на майка му

да избере. Лиса и Кристиан току-що бяха пристигнали и тя

долови лек мирис на дим във въздуха, което я накара да си

помисли, че малко преди това Ейдриън се е отдал на един от

вредните си навици.

– Ако имаме късмет – казваше той на двамата, – родителско-

то тяло ще е заето за известно време, което ще ни предостави

нужните спокойствие и тишина. Труден ли беше разпитът?

Лиса и Кристиан се настаниха на един диван, който изгле-

ждаше повече красив, отколкото удобен. Тя се облегна на лю-

бимия си и въздъхна.

– Не беше толкова зле. Не зная дали са напълно убедени, че

ние нямаме нищо общо с бягството на Роуз... но определено

не разполагат с никакво доказателство.

– Мисля, че ще си имаме повече разправии с леля Таша –

обади се Кристиан. – Тя доста се вкисна, че не сме ѝ казали

какво става. Струва ми се, че ѝ се иска тя лично да бе взривила

статуите.

 104 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Мисля, че по-скоро е разстроена заради намесата на

Дмитрий – изтъкна Лиса. – Смята, че сме прецакали шансове-

те му отново да бъде приет.

– Права е – съгласи се Ейдриън, взе дистанционното и

включи големия плазмен телевизор. Изключи звука и започна

да прещраква безразборно каналите. – Но никой не го е на-

силвал.

Лиса кимна, но мислено се зачуди дали неволно не го е при-

нудила. Тържествената му клетва да я закриля не беше тайна

за никого. Кристиан сякаш долови тревогата ѝ.

– Хей, доколкото знаем, той никога не би...

Прекъсна го почукване на вратата.

– По дяволите! – Ейдриън се изправи. – Край на спокой-

ствието и тишината.

– Родителите ти нямаше да чукат – изтъкна Кристиан.

– Вярно е, но сигурно е някой от приятелите им, дошъл да

пийне портвайн и да поклюкарства за това, колко ужасна е

днешната престъпна младеж – подвикна Ейдриън, докато се

отправяше към вратата.

Лиса чу отварянето на вратата, последвано от приглушен

разговор. Миг по-късно Ейдриън се върна с млад морой, ко-

гото Лиса не познаваше.

– Виж – типът се озърна нервно, – мога да дойда и друг

път. – Видя Лиса и Кристиан и замръзна.