Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
– Не, не – успокои го Ейдриън. Превръщането му от вкис-
нат и отегчен млад мъж в приветлив и оживен домакин бе
станало толкова бързо, все едно бе щракнал електрически
ключ. – Сигурен съм, че тя ще се върне всеки момент. Позна-
вате ли се?
Непознатият кимна, докато местеше поглед от лице на лице.
– Разбира се.
Лиса се намръщи.
– Аз не те познавам.
Усмивката не слизаше от устните на Ейдриън, но Лиса усе-
ти, че тук става нещо важно.
– Това е Джо. Джо е портиерът, който ми помогна, като
свидетелства, че не съм бил с Роуз, когато Татяна е била уби-
та. Същият, който работи в сградата на Роуз.
105
р и ш е л м и й д
Лиса и Кристиан се изправиха на дивана.
– Голям късмет, че се появи преди изслушването – рече
Кристиан предпазливо.
За кратко имаше паника, че Ейдриън може да бъде замесен
в престъплението заедно с мен, но Джо се беше появил тъкмо
навреме, за да свидетелства за времето, по което е видял Ей-
дриън и мен в моята сграда.
Джо направи заднешком няколко стъпки към вратата.
– Наистина трябва да си вървя. Само кажете на лейди Иваш-
ков, че съм идвал... и че напускам двора. Но всичко е уредено.
– Какво е уредено? – попита Лиса и бавно стана.
– Тя... тя знае. – Знаех, че Лиса няма заплашителен вид.
Беше готина, слаба и много сладка, но от страха, изписан по
лицето на Джо... ами, сигурно го е изгледала доста страшно.
Това ми напомни скорошната ѝ среща с Ейб. – Наистина – до-
даде той – трябва да вървя.
Понечи да тръгне, но внезапно усетих как духът избухна в
Лиса. Джо се закова неподвижен, докато тя пристъпваше към
него.
– За какво искаш да говориш с лейди Ивашков? – настоя.
– По-кротко, братовчедке – промърмори Ейдриън. – Не се
нуждаеш от толкова много от духа, за да получиш отговор.
Лиса използваше внушението върху Джо, при това толкова
силно, че той се превърна в кукла на конци.
– За парите – ахна Джо с широко отворени очи. – Урежда-
нето на парите.
– Какви пари? – продължи да го разпитва тя.
Джо се поколеба, сякаш се опитваше да устои на невиди-
мата сила, но накрая се предаде. Не би могъл да се бори с
толкова силно внушение от някой, владеещ магията на духа.
– Парите... парите, за да свидетелствам... за това, къде е
бил той. – Джо кимна рязко към Ейдриън.
Невъзмутимото изражение на Ейдриън леко се пропука.
– Какво искаш да кажеш с това, къде съм бил в нощта, ко-
гато леля ми умря? Да не би да казваш...
Кристиан продължи оттам, откъдето Ейдриън не можа.
– Лейди Ивашков ти е платила, за да кажеш, че си видял
Ейдриън, нали?
106
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– Наистина го видях! – извика Джо. Видимо се потеше. Ей-
дриън беше прав: Лиса използваше твърде много от магията
на духа. Това нараняваше физически Джо. – Аз просто... прос-
то... не си спомням часа... Не си спомням който и да е час.
Това казах и на другия тип. Тя ми плати да уточня часа, когато
си бил там.
Това не се хареса на Ейдриън, изобщо не му хареса. Трябва
да му призная, че запази спокойствие.
– Какво имаш предвид с това, че си казал и на „другия тип“?
– Кой друг? – попита Лиса. – Кой друг е бил с нея?
– Никой! Лейди Ивашков просто искаше да бъде сигурна,
че синът ѝ е извън подозрение! Аз нагласих малко подроб-
ности заради нея. Онзи тип... другият, който дойде по-късно...
който искаше да знае кога се е появила Хатауей.
Откъм антрето се чу изщракване при отварянето на вход-
ната врата. Лиса се наведе напред, усилвайки внушението.
– Кой? Кой беше? Какво искаше?
Джо имаше вид, сякаш страдаше от силна болка. Преглътна.
– Не зная кой беше той! Никога преди това не съм го виж-
дал! Някакъв морой. Просто искаше да свидетелствам за
времето, когато съм видял Хатауей. Плати ми повече от лей-
ди Ивашков. Нямаше да навреди... – Погледна отчаяно към
Лиса. – Нямаше да навреди да помогна и на двамата... особено
след като Хатауей го е извършила...
– Ейдриън? – разнесе се гласът на Даниела откъм коридо-
ра. – Тук ли си?
– Спри – предупреди Ейдриън Лиса с нисък глас. Не се
шегуваше.
Тонът ѝ бе мек, а вниманието ѝ продължаваше да е насоче-
но към Джо.
– Как изглеждаше мороят? Опиши го.
По дървения под на коридора се разнесе потракване на ви-
соки токчета.
– Като всички! – Отвърна Джо. – Кълна се! Незабележим.