Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
Изабел ги остави да си говорят и заобиколи чаршафите, проучвайки пода. Протягайки магията си, тя провери мястото за всякаква остатъчна влага, която можеше да пази спомени за убийството. Тя спря в средата на склада и придърпа водните капки към себе си, галейки ги и мъркайки им чрез магията си, докато не се сляха и започнаха да издават спомените си за случилото се тази нощ. Топла магия се лееше от центъра на гърдите й, за да завърши задачата.
— Хайде. Какви тайни пазите? — промърмори тя.
Изабел направи гримаса към мъглявите, потопени във вода картини, които започнаха да пробягват през ума й. Постави се на това мъчение с една единствена цел — да открие нещо ново и различно, някое парче от пъзела, което да пасне и да изясни картината.
Сега, когато магията й бе свързана с влагата, тя се съмняваше, че вратите са били отворени по време на убийствата. Прониквайки в нея, бе трудно да открие много спомени.
Когато събра повече влага от въздуха, тя усети напрежение в тялото си от разхода на магията й. В същото време картините станаха по-чести и достигаха до нея по-малко замъглени, макар и несвързани, сякаш вървеше филм на ужасите, превъртан бързо напред, а след това пуснат отново.
А след това се заби в нея с един кратък порив от ада.
Усети страха на жертвите върху задната част на езика си — остър и металически. Чу писъците им, отекващи в подобната на пещера сграда… докато не спряха да отекват.
Изабел не знаеше от кога Томас е обвил ръце около нея, нито от кога лежеше свита на пода на склада, с длани опрени върху твърдия циментов под. Беше й причерняло пред очите и бе изгубила слуха си, макар че не бе припаднала. Тялото й потрепери сякаш беше гола навън в средата на януари.
Устата й се отвори и облаче въздух излезе, когато се опита да отговори на обезумелите въпроси на Томас ”Добре ли си?” Той я задържа по-близо, търкайки ръцете й, опитвайки се да я стопли.
Не.
Не, никога повече нямаше да е добре. Никога нямаше да е напълно наред, след като се подложи на това. И още по-зле, не получи нищо. Нямаше ново парче от пъзела. Нищо освен кошмар. Богиньо, а просто бе получила проблясък от паметта на влагата. Как бе издържала Мира да чуе всичко в реално време?
Тя почти се обърна срещу гърдите на Томас, почти обви ръце около него, за да извлече успокоение. Изабел не се и съмняваше, че ще го открие там.
Топлина. Сила. Защита. Утеха.
Спря се тъкмо навреме.
Събирайки всяка частица сила, която й беше останала, и издърпвайки опърпаните остатъци от магията си около себе си като плащ, тя се изправи на крака.
— Добре съм. — Думите излязоха без треперене. Удивително.
Томас се изправи и се взря в нея, без да продума.
Тя извърна глава и срещна очите му. Изабел успя само за момент да задържи тъмната топлина на този поглед преди да отмести очи.
— Никога няма да поискаш помощ, нали, Изабел? Мислиш, че можеш да направиш всичко сама, нали? — Гласът му звучеше обидено. — Мислиш се за силна, но не си достатъчно силна, за да допуснеш някого, нали?
Изабел впери поглед в земята, напълно неспособна да вдигне очи и да срещне погледа на Томас. Истината на думите му се заусуква в стомаха й.
— Нямам нужда да се опитваш да ме разбереш, Томас.
Отговорът му беше неочакван.
— Мисля, че имаш.
— Уоу. Какво, по дяволите? — Гласът на Адам спаси Изабел от отговора.
Тя и Томас се обърнаха, за да го видят да стои на около седем фута от тях. Беше се вцепенил както размахваше ръка във въздуха пред себе си.
Изабел премига.
— Ъм, Адам?
— Има нещо странно във въздуха тук. Усещам го. лепкав.
— Лепкав? — Тя тръгна към него, следвана от Томас.
— Да. Сякаш има нещо във въздуха тук, някаква.
— Магия? — попита Томас.
Адам отстъпи назад.
— Усети го.
Томас престъпи през мястото, което Адам сочеше. Изабел забеляза, че беше много близо до мястото, където са били убити жертвите в спомените на влагата. Можеше да е точното място, където са умрели двамата магьосника, но тя не можеше да е сигурна.
Томас спря и размаха ръката си.
— Хммм. Сякаш това пространство не е синхронизирано с останалия въздух около него. — Той отстъпи настрани. — Изабел?
Тя пристъпи. Беше все едно да вървиш през дебела паяжина.
— Сякаш молекулите вибрират по-бавно, отколкото трябва. На усещане е като защита, но не съвсем. Повече прилича на…
— Повече прилича на начин да се отвори порталът към демонското измерение?
— Може би. — Изабел облиза устните си, мислите й бушуваха. — В спомените на влагата, демонът каза нещо. нещо за това, че жертвите му имали точно тези качества, от които имал нужда. Мисля, че е имал предвид магически.