Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
— Добре съм.
— Добре дошли — поздрави ги Адам с глух глас.
Тя кимна.
— Адам.
Адам се облегна на входа на склада, наблюдавайки ги отблизо. Красивото му лице бе очертано от мрачни линии, обичайната му широка усмивка липсваше и имаше сенки в тъмно сините му очи.
— Изабел, красива жена в красива нощ. — Той направи пауза и хвърли поглед към вътрешността на сградата. — На не особено красива поръчка.
— Колко е разчистена сцената? — попита Томас, заставайки до нея.
Изабел се вгледа в него и направи бърз превод в главата си. Преместихте ли телата, за да не се размекне Изабел?
Мамка му, Томас. Тя можеше да се грижи сама за себе си.
Адам потърка брадичката си и за момент изглеждаше с около двадесет години по стар от своите тридесет и пет години.
— Чисто е.
Макар че Изабел се дразнеше от властното защитничество на Томас над нея, не можеше да попречи на лекото чувство на облекчение. Адам се махна от пътя им и им позволи да влязат в сградата.
Шепа магьосници, които бяха пристигнали в склада преди тях, се трудеха в разчистения интериор, някои се занимаваха със земна магия. Тази сила потърка кожата на Изабел като богато залесена почва — дълбоките магии бяха предназначени да заравят и прикриват. Опитваха се да прикрият сцената на престъплението от не-магьосниците, точно както направиха на мястото, където бе убита сестра й.
В далечния край на сградата, тя забеляза две отворени врати, достатъчно големи за да пропуснат камион вътре. Зачуди се дали са били отворени, когато Бойл е убил магьосниците. Щеше да й бъде по-лесно да работи, ако водата от краткия пороен дъжд се е носела във въздуха по време на убийството. След като Бойл въобще не изглеждаше обезпокоен, че убийствата му ще бъдат разкрити и понеже тази част от града беше безлюдна по това време на нощта, възможно бе да е оставил вратите отворени.
Проблясък на бяло привлече погледа й и тя зърна два чаршафа, покриващи напукания бетонен под. Телата бяха преместени, но тези чаршафи обозначаваха мястото, където са лежели. Бяха направили същото и със сестра й.
Светът се завъртя леко и Томас я улови за ръката, за да я задържи. Тя се изпъна, спокойно измъквайки се от хватката му.
Адам се приближи към тях. Мъжът винаги имаше набола брада, но Изабел не смяташе, че е толкова като модно решение, колкото сякаш просто бе забравил да се избръсне. Точно сега го правеше да изглежда изморен.
— Складът е собственост на Еразъм Бойл.
Изабел се изсмя кратко.
— ТТТатттна. ме.
Томас се огледа наоколо.
— Чудя се защо му е на демон склад?
— Може би планира да започне корабен бизнес, специализиращ в изпращане на пратки до ада — изкоментира тя.
Тя коленичи и постави длан върху студения циментов под, изпращайки нишки от магията си в търсене на някаква влага, които може да имат история за разказване. Водата съдържаше емоции като никой друГелемент. Когато нещо насилствено се случеше на дадено място, влагата събираше и задържаше запис, запечатан вътре от интензивните чувства на участниците.
Достъпът до това емоционално ехо не беше умение, което всички водни магьосници притежаваха, но Изабел имаше късмета да го наследи.
Или нещастието, според зависи от случая. Разкриването на всички тези емоции рядко бе приятно.
Тя си пое дъх. По дяволите. Нямаше и помен от влага на пода. Може би във въздуха. Винаги имаше поне малко влага във въздуха и обикновено магията й бе достатъчно силна, за да я изтегли.
Тя застина.
— Но мога да се обзаложа, че се нуждае от голямо празно пространство, което също така да е на закрито, за да… работи.
Томас прокара ръка през косата си, отчасти освобождавайки я от опашката на тила си.
— С каква цел?
— А — добави Адам, — ако се нуждае от подобно място, защо убива магьосници тук и проваля прикритието си? Убил е първите две магьосници в тяхната собствена — той се поколеба и се намръщи, вероятно осъзнавайки, че говори за сестра й — околна среда. Съжалявам, Изабел.
— Няма проблем. — Изабел сви рамене. — Беше само теория.
— Съвсем не лоша.
— Е, поне вече можем да изключим, че набелязва млади жени магьосници, след като е взел мъж и възрастна дама — изложи Томас.
— Избира ги по друГкритерий — включи се Тео, крачейки към трима им. Носеше гумени ръкавици на широките си ръце. Изабел не искаше да се замисля за причината.
— Е, оставям ви тримата да го разисквате — заяви Изабел. — Трябва да потърся водни молекули.