Сянката на койота

— Трябва да поработиш на индианска територия — каза един полицай от Палм Спрингс, който не беше на смяна. — Вчера ми се обадиха за двама пияни индианци от племето Агуа Калиенте. Отидох съвсем сам. Двама братя се биеха, защото нямало с кого друг да се бият. Бяха толкова грамадни, че приличаха на дуелиращи се хладилници. Единият цапардоса другия и той се стовари върху колата ми. А аз стоя и си мисля: „Тоя тип тежи сто и петдесет килограма. Мисли се за вожда Лудия кон. В момента е страшно ядосан. И адски богат“.

— Да, трябва да видите града на катедралите — рече едно ченге от Катидрал Сити, което също вече беше пияно. — Там е същински Содом и Гомор. Навсякъде върлува СПИН и разврат.

Джей Едгар Гомес огледа двамата непознати и попита:

— В кое управление работите, момчета?

— В Лос Анджелис — отговори Ото и изтръпна. Бирата беше толкова студена, че остави чашата и се хвана за главата.

— Пий я бавно — посъветва го Гомес. — Държа я леденостудена. Ако я пиеш твърде бързо, както си загрял от жегата, все едно нож пронизва черепа ти.

Той подаде на Ото чаша топла вода.

— Изпийте я на малки глътки.

— Брей! — възкликна Ото, когато болката намаля. — Това се казва студена бира.

— Такава я обичат клиентите. По каква работа сте тук, момчета?

— Дойдохме на почивка в Палм Спрингс — отговори Сидни Блекпул. — Трябва да говорим с Джоунс. Познавате ли го?

— Разбира се — каза барманът и се почеса по корема през престилката и фланелката. — Скоро ще дойде.

В същия миг вратата се отвори с трясък и в клуба наперено влязоха трима полицаи от Палм Спрингс.

Джей Едгар Гомес поклати глава и отбеляза:

— Млади ченгета. Никой от тях не отваря вратата, без да изкърти мазилката.

— Фред Астер? — попита Сидни и посочи грамофонния автомат. — Отдавна не съм го чувал.

— „Закуска в Риц“ — ухили се Гомес. — Според мен, светът се дели на две групи хора — онези, които мислят, че „Закуска в Риц“ на Фред Астер е най-великата песен, и нещастниците, които не са съгласни с това.

— Казвам се Стрингър — рече Ото и подаде ръка на бармана. — А това е Сидни Блекпул.

— Джей Едгар Гомес — представи се барманът, после възкликна. — По дяволите!

Детективите проследиха погледа му и видяха джудже, високо деветдесет сантиметра, с шапка и обувки за тенис и с тен, по-тъмен от този на безработен актьор.

— Олег Гридли — каза Гомес, сетне гневно се вторачи в ченгетата в другия ъгъл на заведението и посочи надписа „Тук спортът хвърляне е забранен“.

Ото и Сидни се спогледаха и свиха рамене.

Олег Гридли огледа оскъдно осветеното помещение, съзря самотната едрогърда жена, седнала в отсрещния ъгъл и скочи на високия стол до нея, като подпря брадичка с двете си ръце. Очите му бяха на нивото на гърдите й.