Сянката на койота

— Как ги карате да кротуват? — поинтересува се Ото.

— Пускаме им стреличка, напоена с успокоително. А вие как бихте се справили със зверовете, които обикалят тук?

Ани Анемичната се опитваше безуспешно да се свърже с Джоунс Голата пушка.

— Вероятно слуша музика и е увеличил до дупка уокмена — каза Пако. — Защо не отидете в „11-99“? Отсреща е. Изпийте по една студена бира. Ще ви изпратя Джоунс точно след четиридесет и пет минути.

— Точно след четиридесет и пет минути?

— Тогава свършва смяната му и той веднага приключва с детективската работа — в каквото и да се състои тя. Обича да ходи в „11-99“, преди първата вълна от секретарки и маникюристки да пристигне от Палм Спрингс след работа. Един от многото му недостатъци е, че е вечно надървен.

— Пак няма да играем голф — въздъхна Ото.

— Между другото — продължи Педроса, — като чух къде сте отседнали, си помислих, че нещата в полицията в Лос Анджелис са се променили от времето, когато работех там. Когато ни командироваха извън града ни набутваха в някой долнопробен мотел и ни даваха пари колкото за два хамбургера и една газирана вода.

Детективите бяха спасени от любопитството на Пако, когато една врата се отвори и вътре влезе сержант Кой Брикман, висок, по-дълъг и от Сидни Блекпул, с набраздено лице и заплашително прегърбено тяло. Беше малко по-едър от Сидни, но изглеждаше много по-възрастен. Оределите му кестеняви коси бяха сресани на една страна. Той се вторачи мълчаливо в двамата детективи, без да мига.

— Кой, това са Блекпул и Стрингър — представи ги Пако. — Моят сержант Кой Брикман.

Ръкуваха се и все още без да мига, Кой Брикман каза:

— Добре дошли в Минерал Спрингс. Чух, че идвате да изясните случая „Уотсън“.

— Едва ли ще успеем — рече Ото. — Само извършваме полуофициално разследване, за да доставим удоволствие на шефа ни.

— Има ли нови улики? — попита Брикман.

— Само глупости. Някакви щуротии, че момчето е ходило в Холивуд в деня, когато е изчезнало от къщата в Палм Спрингс. Нищо особено.

— Ами, ако можем да ви помогнем с нещо…

— Ти ли си единственият оперативен работник? — попита Сидни Блекпул.

— Имам още един сержант — отговори Педроса. — Хари Брайт. Беше добро ченге. Ще ми бъде трудно да му намеря заместник.

— Беше?

— Преди няколко месеца Хари получи инсулт — каза Пако. — После сърдечен удар. Няма да го бъде. Не ще се върне на този свят. Лежи в болницата като вкаменелост.

— Е, държи се все пак — обади се Кой Брикман.

— Както и да е. Идете да пийнете по една студена бира — рече Педроса. — Ще изпратя Джоунс веднага щом се върне от последното си приключение, громящо престъпността.