Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
„На неговата дреха“ — • предложи той накрая —
„пришийте знак за мене, • по който да узная
къде да го предвардвам, • щом в битката сме вече.“
В стремеж да го опази • на смърт го тя обрече.
„На дрехата му с фина • коприна ще ушия
съвсем потайно кръстче“ • тя обеща — „и вие
бранете там мъжа ми • да го не порази
при сблъсъците някой • от вашите врази.“
Отвърна й: „Ще сторя • така, царице драга!“
Тя вярваше, че с всичко • това го подпомага,
а всъщност бе мъжът на • Кримхилда тъй предаден.
Сбогувайки се, Хаген • си тръгна с вид отраден.
Доволен бе тоз рицар • от свитата на царя.
Не вярвам някой нявга • отново да повтаря
стъписващата низост, • извършил той тогава
затуй, че се Кримхилда • на вярност уповава.
С хиляда свои воини • цар Зигфрид сутринта
за поход се застяга, • обзет от радостта
приятели в неволя • да облекчи с победа.
На кон отблизо Хаген • му дрехата огледа.
Щом знака забеляза, • от своята дружина
с вест нова тайно пусна • вестители двамина:
уж Людегер ги пратил • да съобщят на царя,
че нямало в страната • война да се разгаря.
Как неохотно Зигфрид • назад обърна коня
и как би за приятел • ломил той вража броня!
Юнаците на Гунтер • склониха го едва,
благодари му царят • подире с тез слова:
„Възнаграден бъдете • по Божията воля!
Че вършите любезно • каквото ви помоля,
дължимата отплата • е редно да ви дам:
доверие безкрайно • оказвам само вам.
Съдбата щом от поход • военен отърва ни,
на лов да се отправим • за мечки и глигани
в гористите Вогези • предложил бих ви аз!“
Съвет бе туй на Хаген, • лукавия витяз.
„За всички мои гости • веднага огласете:
ще тръгнем утре рано. • Затуй се пригответе
вий, идващите с мене. • А който тук остава
при дамите в палата, • приятна му забава!“
Откликна мигом Зигфрид • с благопристоен глас:
„Щом тръгвате за дивеч, • и аз ще дойда с вас.
Викач обаче с хрътки • да ми се предостави —
на кон в леса тогава • поемам за лова ви.“
„Нима един ви стига?“ — • владетелят се смая. —
„Вземете четирима, • в леса които знаят
где дивечът пои се • и дири си прехрана,
да се не заблудите • на път обратно в стана.“
При своята съпруга • прибра се тоз юнак,
а Хаген пък на царя • набързо рече как
замислял да погуби • храбреца с дивна слава.
Такъв изменник Господ • повторно да не дава!
Перейти на страницу: