Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
В умуване един ден • щом Зигфрид ги завари,
въпрос отправи той към • приятелите стари:
„Защо е тъй угрижен • със свитата си царят?
Да отмъстя готов съм, • ако го злепоставят.“
Цар Гунтер отговори: • „Тревоги имам аз:
мен Людегер напада • ме с брат си Людегаст —
те с конница ще тръгнат • към моята земя.“
„Да браня“ — рече Зигфрид — • „не ще се двоумя!
За ваша чест и слава • с десница ще го сторя:
тез братя както нявга • достойно ще преборя.
Главата си залагам, • че няма да се върна,
дорде им твърдините • аз в пустош не обърна.
В палата останете • вий с вашите витязи,
а воинството ми с мене • страната ще опази.
Предаността си искам • отново да докажа
и, знайте, безпощадно • вразите ви ще смажа.“
„Хвала вам!“ — пак възкликна • владетелят така,
като че несъмнено • го радва помощта.
Изменникът с притворство • поклон пред госта стори.
Да няма вече грижи • пък Зигфрид му повтори.
На воини и на Зигфрид • поде се за заблуда
за поход подготовка • от царската прислуга.
На свитата ксантенска • той, както и преди,
доспехите си бойни • да стяга нареди.
На Зигмунд каза: „Татко, • вий останете тука.
На Рейн ще се завърнем • наскоро със сполука,
ако е рекъл Господ, • пак читави и здрави.
Отрадна нека бъде • вам с царя близостта ви.“
Накрая окачиха • и пряпорците бойни.
Наоколо се сбраха • на Гунтер смели воини,
самите без да знаят • какво се тъй тъкмеше.
Голямо воинство редом • със Зигфрид там стоеше.
Привързваше си всеки • я щит, я шлем към коня,
сред рицарите някой • пристегна свойта броня.
Преди да поведе уж • на бой момците свои,
за сбогом мина Хаген • в Кримхилдини покои.
„Щастлива съм“ — тя рече, — • „че случих аз на мъж,
способен да закриля • рода ми неведнъж,
тъй както сторва Зигфрид • с роднините ми днес.
То с гордост ме изпълва, • а нему прави чест.
Помнете, драги Хаген, • приятелю, че аз
не съм била враждебна • в живота си към вас.
Това на Зигфрид нека • послужи за награда,
за свадата с Брунхилда • дано да не пострада.
Разкаях се за нея“ — • подире тя добави, —
„освен това със мене • така се той разправи,
загдето й нанесох • обиди непростими,
че рицарят прекрасен • напълно отмъсти ми.“
„Ще се сдобрите бързо • вий двете“ — рече той. —
„Кажете, господарко, • сега на ред аз свой
за Зигфрид как могъл бих • да съм ви най-полезен.
В грижовността не бих бил • към други тъй любезен.“
„Не щях да се боя аз“ — • царицата призна, —
„че може да загине • по време на война,
ако на дързостта си • не беше тъй подвластен;
опасност друга няма • да бъде той злощастен.“
„Щом вас ви мъчи страх, че“ — • подхвана Хаген пак —
„ще бъде наранен той, • то споделете как,
царице, да опазя • вам невредим мъжа.
Бранител пеш и конен • да съм му аз държа.“
„Ний родственици с вас сме“ — • отвърна тя тогава. —
„С доверие аз вам си • съпруга поверявам,
предаността към него • за вас да е похвала.“
Таз тайна по-добре тя • да беше премълчала,
но рече: „Много силен • и смел мъжът ми бил.
Край хълм един щом змея • той с меча си сразил,
изкъпал се в кръвта му • храбрецът мой любим.
Затуй насетне в битки • оставал невредим.
При все туй се тревожа, • когато влиза в бой
и копия политат • наоколо безброй,
че мога да загубя • съпруга си тогаз.
Ах, колко се тревожа • за Зигфрид често аз!
Споделям тази тайна • с приятел съкровен
да проявите вярност • към мен вий някой ден,
когато е в опасност • любимият съпруг.
С надежда поверявам • аз тайната на друг:
Щом топла кръв потекла • от раните на змея
и потопил храбрецът • гол тялото си в нея,
не щеш ли — на гърба му • попаднал лист един.
Затуй се тъй страхувам, • там той е уязвим.“
Перейти на страницу: