Изгубената армия на Камбиз

— Ами в Западната долина? — попита Халифа; имаше предвид по-малкия и не така богат на находки валог, който се отделяше откъм средата на главната долина.

— Там не е толкова оживено, но пак щяхме да разберем, ако имаше нещо. Под носа ни е.

— Някое скривалище на мумия?

— В скривалищата няма мумии. Или поне не мумии на големци, ако изключим някои от епохата на последните Рамзеси, и не виждам кой би убил някого заради тях.

— Тогава някое погребение на царедворец? Принц. Принцеса? Втора жена на царя?

— Пак трябва да са погребани в Долината на царете или на цариците. Някъде близо до центъра на некрополиса. Тези хора са обичали да са си заедно.

Халифа се наведе напред и запали цигара.

— Някой важен чиновник? Благородник?

— По-вероятно — призна възрастният мъж. — Въпреки че пак бих се изненадал. Почти всички значителни гробници, които сме открили, са или в Долината, или близо до нея. Прекалено близо за тайни разкопки. А и в тези гробници рядко се намира нещо ценно. Като историческа находка — да, но не и злато или нещо такова. Или поне не толкова, че да убиеш заради него. Очевидното изключение бяха Ейе и Ти, но това беше шанс едно на милион.

Той спря пред прозореца и палците му престанаха да се въртят.

— Постави ми трудна задача, Халифа. Изобщо не е изненадващо да откриеш нова гробница. Както ти казах, хълмовете са пълни с тях. Но да откриеш гробница, чието съдържание да си струва убийството, и същата тази гробница да е толкова далеч от другите, че да я запазиш в тайна, това вече е изненадващо.

— Значи нямаш представа?

— Никаква. Естествено за тоновете съкровища под хълмовете се носят легенди. Предполага се, че жреците на Карнак за заровили златото на храма някъде под Куирн, за да не попадне в ръцете на прииждащите персийци. Минимум десет тона злато. Но това са бабини деветини. Не, инспекторе, боя се, че съм в същото неведение, в каквото и ти.

Върна се зад бюрото си и седна тежко. Халифа допи чая си и стана. Не беше спал вече две нощи и изведнъж се почувства ужасно изморен.

— Добре — каза той. — Но ако чуеш нещо, ще ми се обадиш, нали? И без аматьорски изпълнения. Това е работа на полицията.

Ал-Масри махна ядосано с ръка.

— Как си представяш на моята възраст да се помъкна по хълмовете да ти търся скапаната гробница?

— Точно това си представям — отвърна Халифа и се усмихна топло на стареца.

Ал-Масри го изгледа страшно за миг, но после се разсмя.

— Добре, инспекторе. Да бъде както ти кажеш. Ако разбера нещо, ти ще си първият, който ще научи.

Халифа тръгна към вратата.

— Маа салама, я Доктора. Желая ти мир.

— И на теб, инспекторе. Въпреки че ако това, което ми разказа за случая, е истина, мирът е последното, което ще откриеш.