Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Той спря да крачи и се обърна, за да я погледне.
— Съжалявам, но няма да ходиш никъде.
Болката мигновено се превърна в раздразнение.
— Какво имаш предвид? Виж, приятел, може и да имаш право да заповядваш на твоите атлантски лакеи, но аз съм американска гражданка. Нямаш никакви права, що се отнася до мен.
Той закрачи към леглото и седна до нея, преди тя да успее да помръдне.
— Това няма нищо общо с правата, акнаша. Става въпрос за твоята безопасност. Вампирите, които ни нападнаха пред къщата ти — защо бяха там? След нас ли бяха? Предполагам, че да, като се има предвид естеството на атаката.
Вземайки ръцете й в своите, той продължи.
— Но сега знаят, че живееш в тази къща. Ще се чудят какво те свързва с нас. Вече няма да си в безопасност там.
Тя погледна надолу към ръцете им, чудейки се дали той въобще осъзнава, че палецът му милваше опакото на ръката й. Питайки се как такъв малък жест може да разтопи костите й. Внезапно уплашена, че той може да използва някаква атлантска разновидност на контрол върху съзнанието й, тя издърпа ръцете си от неговите.
— Значи, това което казваш, е, че си съсипал живота ми.
— Не — отвърна той нежно. — Мисля, че това, което казвам, е, че ти усложни моя.
Отдръпвайки се далеч от него на леглото, тя се опита да бъде разумна.
— Добре. Нека се разберем. Кажи ми, каквото трябва да зная за Атлантида. Кажи ми защо тези вампири ви преследват. Кажи ми какво означава акнаша и защо си толкова развълнуван, че може да съм една от тях. Работя по-добре с информация, така че ми дай някаква най-после.
Конлан се усмихна и част от напрежението изглежда напусна раменете му.
— Информация е нещо, което определено мога да ти дам. Ти я заслужаваш. Първо, моята родина. Атлантида. Ще ми отнеме години, за да ти разкажа за Атлантида. Доста от мита, малко от легендата и дори част от измислиците са истина.
— Но без хрилете? — Райли не можеше да не отвърне на усмивката му, нейната малко по-закачлива.
— Определено без хриле. Ние много приличаме на вас.
— Значи сте хора тогава, със специални сили?
Той поклати глава.
— Не, не хора. Несъмнено нашият биологичен вид е братовчед на вашия. По-близък е до човешкия, отколкото до този на шейпшифтърите. Много по-различен от неживите. Живяхме в хармония с вашия вид в продължение на много хилядолетия.
— А после потънахте под водата и сега живеете в балон, нали така? — Райли знаеше, че се държи несериозно, но едно момиче си имаше граници за това колко може да възприеме за една нощ.
Невероятно чувствената му усмивка повдигна крайчетата на устните му и той се облегна върху дъската на леглото.
— Не, няма балони. Също така няма и русалки, преди да си попитала. Холивудските филми не са достоверен източник на исторически факти, Райли, независимо какво мисли брат ми.
— Хей! Обичах русалки, когато бях малка. Исках да порасна и да имам делфин за домашен любимец, и да плувам с опашката си и всичко останало — каза тя възмутена.
Той се наведе напред, внезапно станал сериозен.
— Беше на плажа тази вечер, след като беше преживяла травмиращо събитие, вместо да се прибереш вкъщи. Защо?
Изведнъж почувствала се неудобно, Райли се размърда в леглото, гледайки където и да е само не и към него.
— Не зная — призна тя. — Винаги е било така. Отивам при океана за утеха, за уединение. За да се излекувам.
Искреността на думите й увисна в тишината между тях за един дълъг миг, а после той се отпусна на дъската отново.
— Това може да е важно, Райли. Не знам защо, но имам чувството, че е нещо важно. Може би Аларик ще знае.
Името й прозвуча познато и тя се сви леко.
— Аларик? Това онзи страшният, който ме гледаше, сякаш съм буболечка, забодена на карфица, ли е? Аз един вид заплаших, че ще го нараня.
Очите му се разшириха и после той се ухили.
— О, бих дал половината от кралското съкровище, за да видя това.
Райли се засмя, опитвайки се да не откачи от факта, че мъжът до нея спокойно изричаше думи като „половината от кралското съкровище“. Господи.
Той повдигна едната си вежда и изглежда отново се напрегна.
— Няма да ми кажеш, че си помислила, че и той изглежда страхотно, нали?