Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— О, много.
— Имам пред вид кредитори, които го държат там, където е.
— О, да, много.
— Можете ли да ми кажете… аз мога да се осведомя, разбира се, и от другаде, ако вие не можете да ме осведомите… кой е най-влиятелен от тях?
Малката Дорит помисли малко и отговори, че отдавна слушала за някой си мистър Тайт Барнакл, който бил много важна личност. Бил член в комисия, в управителен съвет или генерален пълномощник, „или нещо подобно“. Живеел на Гроувнър скуеър или някъде наблизо. Бил на държавна служба — висш чиновник в Министерството на разтакането. Изглеждаше, че още от детинство е получила някакво ужасно впечатление за властта на този страшен мистър Тайт Барнакл от Гроувнър скуеър или някъде наблизо, както и за Министерството на разтакането и те я смазваха и сега, когато ги споменаваше.
„Не ще бъде зле — помисли Артър — да видя този мистър Тайт Барнакл.“
Колкото неуловима и да беше тази мисъл, тя я долови с прозорливостта си.
— Ах — каза малката Дорит, клатейки глава в своето кротко отчаяние, — мнозина са мислили да отърват горкия ми баща, но не знаете колко безнадеждни са такива опити.
Тя забрави свенливостта си, когато се постара да го предпази честно от мечтата да изтегли тази потънала отломка; и го погледна с очи, които — заедно с търпеливото й лице, крехката фигура, бедната рокля, вятъра и дъжда — не го отклониха от намерението да й помогне.
— Дори ако такова нещо би могло да стане… а сега вече то не може да стане… къде ще живее баща ми и как ще живее? Често съм мислила, че ако настъпи такава промяна, тя не ще бъде никаква услуга за него. Навън хората може би не ще го уважават така, както го уважават тук. Може би не ще се отнасят към него така добре, както се отнасят тук. Може би сам той не е годен вече за друг живот извън затвора.
Сега за пръв път тя не можа да сдържи сълзите си; а малките слабички ръце, които бе наблюдавал да шият, потрепераха, когато тя ги стисна една в друга.
— За него би било допълнително огорчение, ако научи, че ние с Фани работим, за да се прехранваме. Така много се тревожи за нас, защото чувствува, че е безпомощен да ни помогне, откакто е затворен. Толкова добър баща е!
Кленъм почака вълнението й да отмине, преди да заговори. То отмина скоро. Тя не беше свикнала да страда за себе си, нито да безпокои другите със своите тревоги. Докато той погледне скупчените едни до други градски покриви и комини, между които се виеха тежки кълба дим, безредно струпаните мачти над реката и камбанарии по брега, откроени неясно в бурното небе, тя беше вече така спокойна, както когато шиеше в майчината му стая.
— Ще се радвате, нали, ако пуснат брата ви на свобода?
— О, много, много ще се радвам, сър!
— Добре, да се надяваме, че поне това ще може да се уреди. Снощи ми споменахте за някакъв приятел?
Този приятел се казвал Плорниш, отговори малката Дорит.
А къде живее Плорниш? В Двора на кървящото сърце. „Обикновен зидар“, добави малката Дорит, за да го предупреди да не си съставя високо мнение за общественото положение на Плорниш. Живеел в последната къща от Двора на кървящото сърце; на вратичката било написано името му.
Артър записа този адрес и й даде своя. Свършил бе вече всичко, което искаше да направи засега; оставаше само да й вдъхне доверие в себе си и да получи някакво обещание, че тя ще разчита на него.
— Това е единият приятел! — каза той, като прибираше бележника си. — А докато ви придружа обратно… Вие ще се върнете, нали?
— О, да! Отивам си направо в къщи.
— А докато ви придружа обратно до… — не можа да изрече „в къщи“, — ще ви помоля за едно нещо: постарайте се да се убедите, че имате още един приятел. Не давам никакви обещания и не ще кажа нищо повече.
— Вие сте наистина много добър към мене, сър. И не е потребно да казвате нищо повече.
Тръгнаха обратно през жалки, кални улици, покрай малки бедни магазинчета, като се сблъскваха с мръсни амбулантни продавачи, нещо обичайно в бедните квартали. Накратко казано, нямаше нищо приятно за нито едно от петте сетива. Но за Кленъм това не беше обикновена разходка в обикновен дъжд, кал и шум, докато водеше подръка малкото, крехко, внимателно същество. Колко млада му се струваше тя; колко стар й се струваше той, каква тайна криеше всеки от другия в началото на предопределеното кръстосване на техните съдби, не е важно засега. Той мислеше, че тя е била родена и израснала всред една обстановка, от която се отдръпваше, защото, макар и привикнала, се чувствуваше чужда в нея; мислеше колко отдавна познава тя жалките житейски нужди; мислеше за непрестанната й загриженост за другите, за младостта и детската й външност.