Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Киска примигна и избърса ледената мъгла, залепнала за лицето й. Гледаше как тънките облаци се гонят и лудуват над града като ядосани грабливи птици. Един прозрачно сребърен облак изведнъж се стрелна към пролуката между две сгради вдясно от нея. По пътя заприлича на огромна летяща хрътка с протегнати лапи. Миг по-късно стените около нея бяха разтресени от оглушителен вой и Киска подскочи толкова рязко, сякаш бяха забили кама в гърба й.
Тя изпищя, а писъкът й се сля с виковете на хората, залостили се в домовете си под нея. Киска се измъкна от комина и хукна да тича от покрив на покрив, без да обръща внимание на хлъзгавите от дъжда керемиди.
Тя скачаше към балкони, приземяваше се на четири крака, изкачваше паянтовите им парапети и оттам се хвърляше през уличките към отсрещните первази и фронтони. Пързаляше се по глинени плочки, които се разбиваха на парчета на улицата под нея, тичаше по стрехи и козирки, допиращи се в съседните къщи, прекосяваше плоските тухлени покриви на правителствени сгради. Киска скочи от безличния фронтон на една ниска постройка към покрива на храм, посветен на Финир. Успя да се хване за един улук с формата на главата на глиган. Пъшкайки, тя се изтегли нагоре, прехвърли перваза и коленичи, останала без дъх.
Беше почти сигурна, че Хрътката не бе успяла да я последва до тук. Не и в свещения квартал. Тя вдигна глава и надникна над каменния перваз. Сенките се вихреха като воали, погнати от вятъра. Киска се извърна замаяна. Приглади косата си назад. Най-вероятно не я беше гонило нищо, но кой можеше да чака, за да разбере?
Мъж се подаде от сянката на един свод. Свещеник на Финир, с татуировки на глигански бивни на бузите. Усмихна се, когато я видя.
— Значи това е нашият безстрашен завоевател.
Киска отстъпи назад.
— Чакай! Стой!
Тя го чу как се приближава и стъпи върху друг фронтон с формата на глиганска глава. Вятърът я подхвана и вледени мокрите й дрехи.
— Кръвта на Финир, дете! Недей!
Изстреля се напред с всичката сила, на която бяха способни мускулите на краката й. Протегнатите й ръце се плеснаха в перваза на отсрещната постройка. Едното й коляно се вряза в каменната фасада и тя почти се пусна, сгърчена от болка. Вместо това се изтегли нагоре и благодари на боговете за пренаселеността на града и скъперничеството на малазанците, които бяха твърде стиснати, за да събарят сгради и просто ги ремонтираха отново и отново.
Просната по корем на мокрия от дъжда покрив, Киска видя, че свещеникът още я наблюдаваше, лицето му изопнато от тревога. Тя с мъка се изправи и му махна.
Старецът направи фуния с ръце и извика през нея, надвиквайки бръснещия вятър:
— Ще кажа една молитва за теб!
Киска му махна за благодарност и закуцука напред, въпреки изгарящата болка в коляното.
Тя се закова на място, загледана в ширналите се пред нея покриви. Загълта студен нощен въздух, застанала на ръба на един триетажен фронтон с изглед към парцела гори и хълмисти поляни, върху който се простираха развалините на това, което малазанците наричаха „Моси Торс“.
Киска погледна назад към покривите, които вече бе прекосила. Каква глупачка беше! Да си въобразява, че може да намери сигурно място навън! Богове. Това бе висше магьосничество, каквото дори не бе сънувала, че някога ще види. Беше като историите за великите имперски битки, когато малазанските магове бяха разнебитили Покровителката на Хенг; сриването на легендарните островни укрепления на Картуул; обсадата на Свещените Градове и мащабните сражения отвъд морето на континента Дженабакъз.
Докато страхът й бавно се отцеждаше и сърцето й забавяше ритъма си, Киска успя да овладее дишането си. Страхът се преобрази във вълнение. Възбуда, каквато никога преди не бе изпитвала. Крайниците й изтръпнаха и мускулите й се стегнаха, готови за действие. Чувстваше се силна и способна. Можеше да помирише могъществото във въздуха над града и искаше малко за себе си.