Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Устните му се разтегнаха в кисела, иронична усмивка.
Темпър взе шлема под мишница.
— Извинявай за вратата.
Сийл затвори очи и сви рамене.
— Явно отсега нататък ще стои отворена. Когато свършиш, върни се да ми покажеш какво е останало от теб.
Темпър вдигна вратата и я облегна на стената.
— Задължително — отвърна той и отдаде чест по стария имперски начин — с юмрук, опрян в гърдите. — Благодаря за броните и стой настрана от онзи проклет дим.
Сийл въздъхна недоволно, но отвърна на жеста.
Темпър се затича надолу по улица „Задна“, насочвайки се към Стария Каменен Мост близо до блатистото устие на река Малаз. Три пресечки след Хана на Обесения той видя тъмна локва кръв на улицата, в която плуваха купчина коремни вътрешности. Спря и се заслуша. Нощта бе тиха. Прибоят стенеше, странно приглушен, докато вятърът шепнеше и бучеше. По околните улици нямаше други следи от насилие. Приведен ниско, Темпър се приближи, за да разгледа останките по-отблизо. Човешки вътрешности, от които още се издигаше пара. Нима това бе всичко, останало от Бел — мъжът, който бе стоял на стража пред Обесения? Приличаше повече на нападение на хищна котка, като например дива пума от долините Сети или снежен леопард от планините Фен в северен Кюон Тали. Но проклетият вой звучеше така, сякаш идваше от пастта на звяр, огромен като бедерин.
Темпър се изправи и погледна към смръщената гръд на Твърдината на Мок, надвиснала над града като гръмоносен облак. По протежение на крепостните стени нямаше светлини, не горяха огньове. Крепостта изглеждаше безлюдна като крипта. Но Темпър беше сигурен, че между тези стени бяха скрити отговорите на всички въпроси, които го измъчваха. Поне се надяваше това да е така, защото нямаше представа къде другаде да ги търси. Той се затича към центъра на града.
Киска чакаше на прага на Агайла, заклещена в прегръдка, която сякаш продължаваше вечно. След като най-накрая я освободи, Агайла направи крачка назад, ръцете й все още стиснали ръцете на Киска, и се взря напрегнато в мрака. За един ужасяващ миг Киска си помисли, че ще й забрани да тръгне. Неусетно се върна в противния кошмар, който я мъчеше от години — видя се как излинява на този малък остров, въртейки се в кръг до края на времето. Но в мига, в който думите „Бърн да те пази“ напуснаха устните на старата жена, мислите на Киска литнаха в нощта, свободни и щастливи. Тя махна на леля си за сбогом, но пред очите й вече беше „Проходът на Кътър“ — главният булевард север-юг, който разделяше стария от новия град.
Сега, свита в дълбоката сянка на един комин, обвила пръстите на краката си около ръбовете на влажните керемиди и притиснала гръб в топлите тухли, Киска гледаше към опустелите улици. Оттук градът изглеждаше мъртъв — всеки прозорец бе затворен, всяко перде спуснато, за да скрие и последния признак на живот. Луната се блещеше отгоре като подигравателно око.
Киска сграбчи арбалета в скута си и се опита да изстиска малко увереност от тежестта и якостта на оръжието. Преди малко се бе случило нещо ужасно — тя се прокрадваше по познатите й до болка улици, но само след няколко завоя се бе озовала на напълно непознато място. Преживяването я бе разтърсило. Сякаш изведнъж се бе озовала в друг град. Нямаше представа накъде да тръгне и как да се върне обратно. Но в същото време улиците й изглеждаха странно познати. Имаше усещането, че това място бе съвсем близо до една от улиците, по които бе минала, когато бяха избухнали бунтовете заради регентската забрана на магьосничеството.
Това се бе случило през първата нощ на протестите, преди масовото недоволство да се изроди в плячкосване, палежи и побоища; преди Агайла да я заключи горе. Беше гледала от покривите как неопитни войници беснеят, опиянени от новата си власт и се държат като пристанищни хулигани, а малкото ветерани изглеждаха неспособни или нежелаещи да ги удържат.
Тя бе извърнала поглед, отвратена. Беше следвала пътя на разбитите витрини и опожарените сгради, скачайки от покрив на покрив, когато рязък вик бе привлякъл вниманието й към една тъмна, тясна алея. Трима войници се гавреха с един старец, сивокос и слаб като клечка. По кърпената му риза и намазнените панталони Киска заключи, че бе рибар. Смеейки се, те го удряха с юмруци и го ритаха, а той отчаяно се опитваше да им избяга, тичайки нагоре по уличката. Гледката я разяри и без много да му мисли Киска изкърти най-голямата керемида, която намери и я запрати надолу към войниците.