Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Единият веднага се свлече на земята, покосен от тежката керамика. Приятелите му извикаха изумено и побягнаха от уличката. Старецът отстъпи уплашено назад. Киска изтича до ъгъла на покрива, увисна над един прозорец с решетки и се спусна надолу. Държейки се здраво за решетката, тя скочи върху оградата, а оттам на покрития с боклуци паваж.
Войникът лежеше в несвяст, може би дори бе мъртъв. От другарите му нямаше и следа. Киска потърси стареца, но не успя да го открие никъде. Сигурно се бе измъкнал, докато тя бе слизала от покрива. Клатейки глава, тя се обърна, готова да си ходи, но точно тогава откри, че другите двама войници не бяха избягали толкова далече, колкото бе очаквала. Те запречваха единствения изход от уличката — освен, ако отново не опиташе да се покатери на покрива. Но не вярваше, че щяха да й дадат достатъчно време за това.
Чу звук и рязко се обърна, прилепвайки гръб към стената. Поваленият от нея войник се беше изправил. Едната половина на лицето му бе покрита с кръв, а коженият му шлем бе килнат на една страна. В тъмните му очи пламтеше гняв.
Ръцете на Киска се стрелнаха към ножовете й, но войникът ги притисна отзад зад гърба й в смазваща прегръдка.
— Хайде, момчета! — извика той и се засмя, след което допря кървавото си лице в нейното и затърси устата й.
Прошепна прегракнало:
— Каква добра замяна направихме.
Той притисна китките й една в друга и ги обхвана с едната си ръка. С другата я стисна за гърдите и разкъса дантелата на ризата й под жилетката. Другарите му се провикнаха окуражително, а отвред се чуваше ревът на пъстрата гмеж, задръстила улиците.
Киска се бе вцепенила от страх, осъзнавайки пълния ужас на ситуацията, в която бе изпаднала. Как бе успяла да си причини това? Тя понечи да се помоли на войника да я пусне, но тогава си спомни обучението на Агайла. Тя отметна глава назад и я заби в лицето на войника с всичката сила, на която бе способна. Той изрева от болка, пусна ръцете й и се запрепъва назад. Очите на Киска се бяха напълнили със сълзи и тя примигна. Сега пък пред тях танцуваха звезди.
— Кучка — изръмжа мъжът. Беше съвсем близо, но тя едва чу гласа му на фона на виковете и писъците на тълпата. След това чу стърженето на стомана, изтеглена от ножница. Киска разтърси глава, избърса сълзите си и замахна силно с ефеса на една от камите. Улучи мъжа в наранената половина на лицето му и той се срути без да издаде звук.
Един от другарите му извика от входа на уличката:
— Проклета курва!
Хукна към нея с разперени ръце, за да не й позволи да му избяга.
Киска го гледаше как тича към нея и се маеше. Наистина ли си мислеше, че просто щеше да се опита да му избяга? Този глупак не виждаше ли как се бяха обърнали нещата? Не разбираше ли, че не тя, а той и неговият другар трябваше да се опитват да избягат? Киска се сви, сякаш от страх, а мъжът незабавно пристъпи към нея. Изрита го в чатала. Той се преви на две, а дъхът му излезе със свистене. Киска обърна камата и го цапардоса по слепоочието. Мъжът се свлече на земята.
Киска погледна последния останал войник. Той стоеше неподвижно, осветен в гръб от сиянието на факлите. Възбудена и задъхана, Киска го подкани с махване. Ела да си го получиш. Войникът побягна като стреснато зайче.
Киска седна тежко сред боклуците, с които бе покрита земята в уличката. Шумът на тълпата сякаш заглъхваше, а оранжево-жълтото сияние на факлите постепенно чезнеше в здрача. Крайниците й се тресяха и Киска се преви. Стомахът й се сгърчи и тя повърна. След това избърса устата си с ръка. Смъртоносната прегръдка на Бърн! Това, което бе направила току-що, беше твърде опасно, за да си струва — а какво всъщност бе постигнала? Бе спасила един старец от побой? Дълго време тя седя така, отвратена и ядосана на себе си. Изправи се. Прибра камите си в ножниците и се покатери на оградата. Закле се, че никога повече няма да рискува живота си за непознати.
Но ето я сега, сама в нощта, кожата й настръхнала от страх. Градът сякаш се променяше пред очите й. Сенките се движеха и преливаха една в друга. Непознати улици и сгради се пръкваха от нищото, но веднага след това примигваха, изчезваха и се появяваха на друго място. Дори нощните звуци бяха странни. Къде беше шепотът на прибоя? Киска бе израснала на това пристанище и не можеше да си спомни ден, в който не бе чувала постоянния пулс на морето. Но сега той беше изчезнал. Преди винаги можеше да познае къде се намираше, съдейки по миризмата на въздуха и по звука на вълните. Но сега всичко бе усукано и обърнато наопаки. Дори не бе сигурна в коя посока беше Твърдината на Мок. Точно като онази нощ преди няколко месеца, Киска се бе забъркала в нещо много по-опасно, отколкото бе предполагала. През онази нощ бяха нападнали тялото й, но сега имаше чувството, че на опасност бе изложена не само плътта й. Тя се мразеше за това, но знаеше, че вече бе решила да стои скрита тук като помияр в дъжда и просто да изчака пукването на зората. Дори възможността някоя Хрътка да надуши следите й не можеше да я накара да напусне скривалището си.