Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Кръв нахлу в главата му, ушите му забучаха. Погледът му започна да се замъглява. Джейк знаеше, че ще припадне всеки момент. Отново протегна ръка. Средният му пръст докосна един от железните ключове и той изтрака в останалите. Тогава момчето осъзна, че се намира в безизходица — колкото и далеч да се залюлееше, никога нямаше да достигне халката с ключовете.

Тялото му се отпусна. Той се предаде.

Замаян от усилието, потъна в спомени от миналото, пред очите му изникна една случка, която смяташе, че е забравил. Беше се качил на въртележка заедно с майка си. Бяха в стария увеселителен парк на брега на Мейн, където въртележките още имаха от онези стари месингови халки, за които да се хващат децата и родители им. Дървеното конче, което бе яхнал, ту се повдигаше нагоре, ту потъваше надолу, а Джейк се опитваше да се хване за една от тези халки. Каквито и усилия да полагаше, все не успяваше. Беше прекалено малък.

Тогава чу смеха на майка си, която също се возеше на въртележката, но бе седнала зад гърба му.

Джейки, ти можеш! Не се предавай!

Окуражен от думите й, той се изправи на стремената. Подскочи, за да улови халката, сграбчи я и се отпусна щастлив на седлото.

Но това бе тогава…

Джейки, ти можеш!

Думите на майка му достигнаха до замъгленото му съзнание.

Не мога, мамо! Не мога!

— Джейк! — викът прозвуча по-силно отпреди, но целта му не бе да го насърчи, а да го укори.

Съзнанието му се прочисти достатъчно, за да различи гласа на сестра си.

— Кейди…?

— Защо спря, смотльо? Почти бе успял!

— Не мога! Ръцете ми не са достатъчно дълги.

Тя въздъхна.

— Хайде! Ще успееш!

В този миг гласът й прозвуча досущ като гласа на майка му. Джейк затвори очи, за да задържи сълзите, които напираха в тях.

— За теб, мамо — прошепна той и се залюля отново.

Приятелите му се скупчиха на прозореца, бутайки се един друг, за да видят по-добре.

Марика го окуражи:

— Още малко!

Пиндор обаче не бе такъв оптимист.

— Ако се провалиш, винаги можем да се присъединим към Кръвта на Ка. Както казват моите хора, когато си в Рим…

Ба’чук избута Пиндор. Използва реда си да гледа през прозореца, за да протегне ръка и да махне насърчително.

Окуражен от подкрепата на своите приятели, Джейк използва цялата си сила, цялата си тежест, за да се залюлее още по-високо. Протегна ръка към халката, но рамото го заболя. Лошо! Докосна с върха на пръстите си най-дългия ключ, но не успя да го вземе. Ръцете му просто не бяха достатъчно дълги.

Пиндор изохка, представи си как ли се чувства Джейк. Нямаше какво друго да направи. Изпълнените с надежда лица на останалите затворници също помръкнаха и приеха поражението.

Той не бе оправдал надеждите им.

Но думите на майка му продължаваха да отекват в съзнанието му.